Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Е, това е „водовъртежът“. Харесва ли ти?
— Очарована съм! Два пъти по-голям е от нашия вкъщи. В тази вана могат да се поберат шестима души. Фантастична е.
— Обичам във ваната ми да сме само двама. Шестима не ми е по вкуса.
Той се усмихна, гледайки я в очите, и й подаде една чаша.
— Прав си, шестима са твърде много. Не е приятно… Пренаселено е. Опитвала съм в Швеция. Знаеш ли, Бефино, с теб се чувствам съвсем комфортно. Имаш си стил, който ми харесва. Все едно че съм те срещала и преди.
— Може би в отвъдното. — Бепи се разсмя. — Обаче се радвам, че се чувстваш така, защото чувството е взаимно. Ти определено имаш неповторима фигура, Това. Улавям се, че се възхищавам от теб.
— О, моята фигура ли? Какво има в моята фигура?
— Ами, както казах, за мен тя е неповторима и привлекателна.
— Хайде, кажи ми нещо повече. Обичам да слушам приятни неща за тялото си. Какво разбираш под „привлекателна“?
— Никога не съм разговарял по този начин с жена, но днес ти ме караш да разсъждавам различно. Ами тялото ти е сочно и някак си с порочно предизвикателни форми. Имаш голям бюст, тънко кръстче и си закръглена отзад… В теб наистина има всичко, като в поема.
— Направо уникално — усмихна се тя. — Аз във вид на поема.
— Знаеш ли, Това, ти изкарваш на бял свят нещо от мен, което, изглежда, дори и аз не познавам. Не съм си помислял за стихотворение от времето, когато бях на девет години и трябваше да рецитирам пред класа.
— Това е много мило.
— Е, казах ти мнението си за твоето тяло. Красиво е и ти като цяло си красива. Не се случва много често да срещнеш някого и веднага да ти допадне. И не се случва често човек като мен да започне толкова бързо да прави комплименти на една жена — обясни Бепи. — Обикновено съм малко по-различен.
— Знам. Не е лесно да срещнеш човека, но още щом те видях снощи, знаех, че искам да бъда с теб. Затова, моля те да приемеш и моите комплименти. И ти ли се почувства по същия начин? — попита тя и се приближи до него, докосвайки съвсем леко с гърди предницата на ризата му.
— Не, Това. Снощи бях прекалено ядосан. Но днес е съвсем различно. Когато те видях в асансьора, всяка молекула в мен щеше да се пръсне. Усетих как започва да не ме свърта на едно място… Именно тогава аз…
Това присви устни, навлажни ги и го целуна. След малко му заговори тихо:
— Тези молекули май са заразни, защото в момента ги усещам как набъбват и се разнасят из тялото ми. Наистина започва да не те свърта на едно място, прав си. Чувствам се много особено в ръцете ти.
Тя го целуна по бузата и плъзна нежните си устни отстрани по шията му.
— Искаш да кажеш молекулите, които се движат в неповторимото ти тяло ли? Ти имаш неповторимо тяло.
— Ох, да, забравих — в моето неповторимо тяло.
Тя започна да преглъща много съблазнително и да гали езика му със своя.
— Бефино, прегърни ме, притискай ме. Много ми е хубаво, а мина толкова кратко време. Това е странно. Едва се запознах с теб. Възможно ли е аз… Миличък — шепнеше тя с хриплив глас, — струва ми се, че вече се отпускам по течението.
Започна да трепери в ръцете му. Устните й се разтвориха по-широко и леко се изкривиха, което той изтълкува като кулминация.
— Не е ли време да се къпеш, мили? — попита тя, опитвайки се да нормализира дишането си и да се успокои.
Бепи отиде в банята и небрежно пусна дрехите си на пода. Тя наблюдаваше всяко негово движение и Бепи знаеше, че погледът й го следи, докато се потапяше във въртящата се топла вода. Тази гледка допадна на Това. Лицето й беше като огледало на мислите й.
— Може ли и аз? — попита тя.
— Разбира се, че може.
Бепи я погледна и опита да си даде спокоен и любезен вид, но изгаряше от похот и възбуда и беше много притеснен. Желаеше я толкова силно, че предвкусваше допира с нея.
Тя се съблече за секунди. Гърдите й наистина бяха големи и с форма на круши, а бедрата и прасците й представляваха едно великолепно допълнение към заобления й задник. Бепи бе възхитен от гледката на това, което се приближаваше към него. Свикнал бе с красиви жени, но тази беше нещо изключително. Почувства, че и Това се измъчва като него. Искаше му се да потъне в забравата на сексуалната наслада и да не мисли за угризения спрямо съпруга на Това, Джери, или пък за греха, който вече ставаше осезаем. Мисли за Дана и близнаците непрекъснато връхлитаха в съзнанието му и той имаше нужда да избяга от действителността, пък било то и само за няколко часа.