Лазурна

— О! — Хава остави чашата върху плочника пред камината, бръкна в джоба си и подаде нещо на Битърблу. — Това падна от вързопа.

Битърблу се вгледа в дребния предмет в средата на дланта й — дървен шаблон на първата буква от делийската азбука. Сви пръсти, изправи се и тръгна вцепенена към вратата.

В кабинета в кулата небето сияеше странно отвъд прозореца. Снегът се блъскаше в стъклата.

Тиел се обърна да я поздрави.

Спомни си думите му. _Ранмуд се е замесил в нещо ужасно. Мислех, че ще го вразумя, ако се опитам да разбера защо го е направил. Единственото ми обяснение е, че е полудял, кралице._

— Добро утро, кралице — поздрави Тиел.

Битърблу нямаше сили да се преструва. Безчувственото й тяло бе неспособно да поеме онова, което съзнанието й започваше да разбира.

— Само Ранмуд ли участваше, Тиел? — попита тихо тя.

— Какво, кралице? — Тиел замръзна на място и впи в нея стоманеносивите си очи.

Битърблу не искаше да се бори повече, не искаше да я гледат в лицето и да я лъжат.

— Помниш ли писмото, в което исках съвет от Рор как да обезщетя поданиците си? Поверих го на теб, Тиел. Изпрати ли го, или го изгори?

— Изпратих го, разбира се, кралице!

— Не го е получил.

— Понякога писмата се губят в морето, кралице.

— Да. А сградите пламват случайно и престъпниците се избиват безпричинно по улиците.

Освен объркване, по лицето на Тиел започваше да се изписва отчаяна безпомощност. В очите му се четеше ужас.

— Какво се е случило, кралице? — попита предпазливо той.

В същия момент Дарби влетя през вратата и му подаде бележка. Тиел я погледна разсеяно. Застина и я прочете по-внимателно.

— Кралице, тази сутрин призори — подхвана той все по-объркано — младият Даровит с лиенидските украшения — Сапфайър Бърч — е забелязан да бяга по търговските докове с короната ви. После я хвърлил в реката.

— Невъзможно — възрази с равен тон Битърблу. — Короната е в дневната ми.

Тиел сключи подозрително вежди.

— Сигурна ли сте, кралице?

— Разбира се. Бях там преди малко. Претърсват ли реката?

— Да, кралице…

— Но не са я намерили.

— Не, кралице.

— Няма и да я намерят, защото е в дневната ми. Сигурно е хвърлил нещо друго в реката. Знаеш отлично, че той ми е приятел. Приятел е и на принц По. Никога не би хвърлил короната ми в реката.

Тиел никога не бе изглеждал толкова смаян. Дарби я наблюдаваше с присвити и пресметливи очи — жълто и зелено.

— Ако е откраднал короната ви, кралице, наказанието е смърт чрез обесване — отбеляза той.

— Ще ти се понрави ли това, Дарби? Ще разреши ли проблемите ти? — попита Битърблу.

— Не ви разбирам, кралице — тросна се Дарби.

— Сигурен съм, че кралицата е права — намеси се Тиел. — Приятелят й не би направил такова нещо. Явно някой е сгрешил.

— Някой е допуснал много сериозни грешки — констатира Битърблу. — Връщам се в покоите си.

Спря в чиновническите кабинети и се взря в лицата на приближените си. Руд, писарите, стражите. Холт. Спомни си Теди с нож, забит в корема; Теди, който искаше просто да учи хората да четат. Представи си как Саф бяга от убийците, как го набеждават за убийство, как се гмурка в мразовитата вода, за да вади кости, а на брега го напада мъж с нож; как Брен се бори да спаси печатницата от огъня.