Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Представи си, че е на небето, над снежните облаци, и се взира в Монсий като луната или като звездите. Представи си, че гледа как снегът покрива Монсий като превръзка, раздиплена от нежните ръце на Мадлен, и как под топлата, мека покривка Монсий започва да оздравява.
36.
На другата сутрин Тиел, изпънал рамене и с делово изражение, разлистваше документи върху писалището си.
— Вече няма да ти задавам въпроси за времето на Лек — каза му Битърблу.
Тиел се обърна и се втренчи объркано в нея.
— Така ли… кралице?
— Съжалявам, задето те принуждавах да си спомняш неща, които искаш да забравиш. От сега нататък ще се стремя да те щадя — обеща Битърблу.
— Благодаря, кралице — по лицето му пак се четеше недоумение. — Но защо? Случило ли се е нещо?
— Други ще ме съветват, Тиел, и ще ми помагат по въпроси, твърде болезнени за работилите с Лек — обясни тя. — Ще ме осведомяват за положението в града и ще ми съдействат да разбуля загадките.
Тиел се втренчи в нея, стиснал перодръжката с две ръце. Изглеждаше някак самотен и нещастен.
— Тиел! — добави бързо тя. — Ти оставаш най-довереният ми съветник. Искам обаче да изслушам идеите на повече хора, разбираш ли?
— Разбирам, кралице.
— Сега ще се срещна с някои от тях в библиотеката. Помолих ги да дойдат. — Изправи се. — О, Тиел, не ме гледай така, моля те — прииска й се да го докосне. — Необходим си ми. Не ме натъжавай!
В нишата й в библиотеката я чакаха Тилда и Теди. Братът и сестрата обхождаха с грейнали очи безкрайните редици с книги.
— Брен в печатницата ли е? — попита Битърблу.
— Не искахме да я оставяме без надзор, кралице — отговори Тилда.
— А лиенидската ми стража?
— Единият пази Брен, кралице, а другият ни придружи.
— Притеснявам се, когато се разделят. Ще отделя още един-двама да ви охраняват. Какви новини ми носите?
— Лоши, кралице — отвърна мрачно Теди. — Рано сутринта са опожарили стая за истории. Била е празна и никой не е пострадал, но и никой не е видял подпалвача.
— Вероятно са искали да помислим пожара за случайност — разтревожи се Битърблу. — И, естествено, никой не ме уведоми. Не знам какво да правя — добави безнадеждно тя, — освен да изпратя още стражи да патрулират по улиците. Само дето след изчезването на капитан Смит не се доверявам на монсийската стража. Смит го няма от месец и половина. Получавам доклади за работата му в сребърните рафинерии, но и те ми се струват подозрителни. Дарби твърди, че почеркът е на Смит. Напоследък обаче и Дарби не ми вдъхва доверие. О, сигурно полудявам — въздъхна тя.
— Има начин да разберем дали капитан Смит е в рафинериите, кралице. Нали, Теди? — Тилда сръга с лакът брат си. — Чрез познатите ни?
Очите на Теди светнаха.
— Ще отнеме две-три седмици, кралице, но ще успеем.
— Благодаря. И още един въпрос. Някой от вас умее ли да изработва шаблони на букви?
— Брен, кралице. Доставя й удоволствие.
Битърблу подаде на Тилда лист хартия, върху който бяха написани трийсет и двете букви от делийската азбука.
— Помолете я да изработи шаблони на тези символи.
Дийт напредваше бавно с превода на първия дневник, а новините за пожари я изпълваха с тревога да не изгубят останалите трийсет четири, преди библиотекарят да ги е прочел.
— Ще отпечатаме дневниците на Лек. Не казвайте на никого — предупреди ги тя.
На другата сутрин Битърблу излезе от спалнята си, триейки сънливо очи.
В дневната Хелда подреждаше масата за закуска.
— Хава тъкмо си тръгна, кралице — съобщи й тя, трополейки с чиниите. — Справила се е по-добре от другите преследвачи. Открила е нощното леговище на Фокс.
— Леговище… — Битърблу коленичи пред огъня, намести сабята си и вдъхна светлината. Трудно се разбуждаше, защото снегът не спираше, а слънцето никога не достигаше прозорците й. — Недружелюбна дума, Хелда. Размишлявах по въпроса, знаеш ли? Да не би случайно леговището на Фокс да е пещера?
— Пещера е, кралице — кимна мрачно Хелда. — Фокс живее в пещера на другия бряг на реката.
— А Спук и Грей също живеят в пещера?
— Да. Интересно съвпадение, нали? Пещерата на Фокс е от другата страна на Зимния мост. Основите на колоните му са под доковете. Тя се изкатерва на моста по тях, представете си!
— Проклятие! Защо не се качва по нормалния начин? Защо не прекосява реката с лодка?