Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
— Вероятно подозира, че я следят, кралице. Трудно е да забележиш човек в тъмни дрехи да се катери в мрака по колоните на мост, па макар и да е изработен от огледално стъкло. Хава разбрала какво прави Фокс и притичала по моста, но Фокс я изпреварила. Спуснала се по колоните от отсрещната страна и изчезнала сред дърветата на брега.
— Как тогава е открила леговището?
— Проследила следващия човек, който прекосил моста, кралице.
Нещо в тона на Хелда я изпълни с мрачно предчувствие.
— И той е?
— Сапфайър, кралице. Шмугнал се сред дърветата и стигнал до скала, охранявана от мъже със саби. Хава не е сигурна, разбира се, но смята, че Фокс се е насочила натам.
— Кажи ми, че той не е влязъл в пещерата. Кажи ми, че не работи с тях — примоли се Битърблу.
— Не, кралице. Сапфайър не е влизал вътре. Кралице! — Хелда коленичи до Битърблу и стисна крепко ръцете й. — Криел се е от стражите. Явно е проучвал мястото тайно.
За миг Битърблу отпусна глава върху рамото на Хелда. Пое си облекчено дъх.
— Доведи го на дискретно място, където да поговоря насаме с него, Хелда — помоли тя.
Шифрована бележка от Хелда по обед й съобщи, че Саф я чака в покоите й.
— Що за дискретно място? — влетя Битърблу в дневната. Хелда седеше до масата и обядваше спокойно. Саф стоеше пред дивана с палто, шапка, ръкавици и колан с куки, тропаше с крака и излъчваше студ. — Колцина го видяха?
— Влезе през прозореца, кралице — посочи Хелда. — Гледа към градината и реката, където в момента няма никого.
Битърблу забеляза въжетата и отиде до прозореца да погледне платформата. Едва сега осъзна колко е тясна. Люлееше се и трополеше по стената на замъка.
Тя сви ръце в юмруци и попита:
— Къде е Фокс?
— Изчезва по обед, кралице — отговори Саф.
— Откъде знаеш, че не изчезва някъде, откъдето се виждат прозорците ми?
— Не знам — сви рамене Саф. — Следващите събития ще покажат.
— Какво очакваш да се случи?
— Надявах се да ме помолите да я блъсна от платформата, кралице.
Изпита облекчение, че той си е възвърнал дързостта, макар да продължаваше да използва титлата й. Усети, че стъпва по позната почва.
— Фокс е Грей — съобрази тя. — Нали? Моята сивоока Даровита прислужница и шпионка е внучка на Спук.
— Така изглежда, кралице — кимна Саф. — А въпреки невероятните си способности страховитото ви момиче, превръщащо се в разни неща, не разбра, че снощи намерих място, откъдето се чува какво си говорят Фокс и Спук, като долепиш ухо до земята. Короната е в пещерата. Сигурен съм. Има и друга плячка от двореца.
— Как разбра, че Хава те следи?
Саф изсумтя.
— На Зимния мост имаше огромен водоливник. Зимният мост е огледален и изчезва в небето. По него няма водоливници. А и знаех, че следите Фокс. Проследих я, като вървях по дирите на вашите хора. Фокс винаги изчезваше под доковете. Шпионите ви се отказваха, но аз бях по-упорит. Преди две нощи ме осени идея и я видях върху моста.
— Забелязаха ли те, Саф? Май не си внимавал много.
— Не знам — призна той. — Няма значение. Тя не ми вярва и не е толкова глупава, та да се заблуждава, че аз й вярвам. Така няма да спечелим играта.
Битърблу огледа мълчаливо Саф — кадифените му, пурпурни очи, неподхождащи на дръзкото му поведение. Опитваше се да го разбере. Усети смутено, че го разбира само когато го докосва.
— За игра ли го смяташ, Саф? — попита тя. — Да висиш от стените на замъка всеки ден с човек, който е в състояние да съсипе живота ти? Да следиш Фокс през нощта? Кога всъщност възнамеряваше да ми кажеш?
— Понякога ми се приисква да спреш да се правиш на кралица — призна той със странна, внезапна свенливост, изникнала от нищото, — и да дойдеш с мен, когато замина. Знаеш, че имаш инстинкт за моята работа.
Битърблу онемя. Хелда обаче не страдаше от липса на красноречие.
— Мери си думите! — Пристъпи към Саф с лице като буреносен облак. — Внимавай какво говориш на кралицата, младежо, та да не си тръгнеш твърде бързо през прозореца. Навличаш й само неприятности!
— Е, тази нощ ще открадна короната — каза Саф, поглеждайки предпазливо към Хелда.
— Какво? Как? — светкавично възвърна дар словото си Битърблу.
— Трима мъже пазят главния вход на пещерата. Смятам обаче, че има втори вход, защото четвърти винаги седи в камениста падина на известно разстояние от главния вход.
— Но, Саф, как планираш нападението, съдейки единствено по местоположението на един страж? Не си видял входа!
— Намислили са да ви шантажират — обясни Саф. — Ще поискат правото да изберат нов главен тъмничар, трима нови съдии в Дворцовия съд и монсийската стража, която патрулира в Източния град. Иначе ще огласят, че кралицата има афера с лиенидски крадец, отмъкнал короната й след любовна нощ.