Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Джул запази спокойствие.
— Предположих, че е нещо подобно. Но вие сте адвокат, нали? Знаете правилата. Длъжен съм да ви задържа и да ви прочета правата. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Разбирате ли правата си?
— Разбира се. Не трябва да…
Само че Джул бе вдигнал ръка, за да възпре възраженията на Джед.
— Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите такъв, съдът ще ви назначи. Разбирате ли това свое право.
— Да. Боже!
Джул продължи. В края на словото си щеше да завърши с „Предвид тези права, искате ли да говорите с мен сега?“. Само че съдът бе решил, че задържаните са запознати с правата си и без тези последни думи, затова Джул ги пропусна и направо продължи нататък:
— Има стандартен набор от въпроси, през които трябва да преминем, и колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще приключим. Така. Кажете името си за протокола.
— Джед Конли. — С тези две думи съветникът на практика се отказа от правото си на адвокат по време на разпита. Джул му зададе поредица от формални въпроси — адрес, възраст, професия — просто за да го накара да продължи да говори. После го подкани:
— Е, разкажете ми какво се случи там тази вечер.
— Добре. Всичко започна, когато Джина — жената, Джина Роук…
— Да, знам коя е.
— Ами тя ми се обади към девет часа и ме покани да се отбия в апартамента й.
— Защо го е направила?
— Знаете защо, инспекторе. Знам кой сте. Тя е защитник на Стюарт Горман. Може би не знаете, но той ми е стар приятел. Вече не практикувам активно право, затова когато Стюарт имаше проблем и ми се обади, аз му казах, че трябва да се свържем с Джина. Огромна грешка.
— Защо?
— Защото тя не става за нищо. Всъщност заради нея той затъна още по-дълбоко. Изслушването се проваля и тя искаше да се посъветва с мен какво трябва да направи?
— В дома си?
— Честно? Бих предпочел в кабинета й. — Той сви рамене. — При моето положение не мога да си позволя дори намек за липсата на благоприличие. Цялата тази работа ще се превърне в сензация. Не знам какво ще правя. Но освен това съпругата ми се отнася много сериозно към изневерите. Честно казано, аз също. Освен това, разказвам ви всичко съвсем честно, двамата с Джина прекарахме заедно няколко нощи, преди да се оженя. Не знаех, че все още ми се сърди. — Той сви рамене, жертва на женската злоба на Джина. — Но знаех, че има нужда от помощ за защитата на Стюарт, а той ми е приятел. И понеже тя си беше вкъщи, отидох там.
— Но когато са ви арестували, не сте били в дома й.
Джед отново сви рамене.
— Понеже още щом прекрачих прага знаех, че трябва да се махна оттам.
— Защо?
— Защо според вас? Беше наляла и за двама ни солидна доза скоч. Беше се облякла доста предизвикателно. Беше съвсем ясно, че не възнамерява да обсъждаме закона. Каза ми, че има ключ от къщата на Стюарт и предложи да отидем и да огледаме отново. Можело да намерим нещо, което вие, полицаите, сте пропуснали.
— А вие как реагирахте?
— Стори ми се странно. Но тя вече се опитваше да ми налети и затова реших, че може би не е лоша идея да излезем от апартамента й. Не разбирах какво става, но не исках да я обидя. Разбирате ли? Така че отидохме с колата до къщата и не знам, може би питието я хвана, но тя беше доста превъзбудена още преди да спра колата. Каза, че още ме обичала и така нататък. Изобщо не трябвало да престанем да се срещаме. Почти беше изпаднала в истерия.
— И после?
Дълбока въздишка.
— Тя се наведе и се опита да ме целуне, но аз нямаше да го допусна.
— Какво направихте?
— Казах й, че нищо няма да се получи. Ако иска, можехме да проверим дали няма да намерим нещо друго в къщата на Стюарт. В противен случай щях да я откарам обратно в дома й и да се прибера. Излязох от колата с надеждата тя да се успокои, но не стана така.
Джул бе впечатлен от историята, която Джед бе съчинил, докато се пържеше в стаята за разпити, и беше любопитен да види как Конли ще обясни факта, че е излязъл от задната врата, когато полицаите го бяха заловили — може би полудялата от любов Джина Роук се бе престорила, че не може да откопчае колана си и е имала намерение да му се нахвърли, когато той пресегне да й помогне, но Джед се е досетил какво планира тя и бе влязъл през задната врата, за да я откопчае оттам. И тогава тя го е нападнала, защото я е отхвърлил. През седалката.
Джул не беше склонен да повярва.
Освен това бе чул достатъчно.
— Но когато полицаите са пристигнали, те са ви видели да блъскате по вратата и да се опитвате да влезете в колата. Конли облиза устни.