Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Джина въздъхна малко театрално.
— Може би е малко по-трудно, отколкото си мислиш. Разбира се, при цялата ти власт и очарование…
— И съпруга, чийто баща държи парите — при това всичките. Ако скъпата ми Лекси дочуе, че такива невинни развлечения са част от живота ми, може да се сбогувам със своята така наречена власт и с обещаващата си кариера. Не се шегувам. — Той отпи солидна глътка от питието си. — Помниш ли, че онази вечер ти споменах, че трябва да бъдем дискретни? Сигурен съм, че и сама го разбираш, но за да сме съвсем наясно по въпроса, това трябва да бъде част от правилата.
Джина престорено се понамуси, а очите й развеселено блеснаха.
— Вече има правила? А пък аз си помислих, че сме волни души, които си щуреят.
— И това. Но според мен е по-добре предварително да изясним основните правила. Така ще избегнем неприятностите впоследствие.
— Всъщност те подкрепям в това отношение — каза Джина. Вдигна чашата си, седнала в другия край на дивана. — Да пием за нашата отмираща порода — възрастните, които се разбират.
— Да пием — каза Джед, чукна чашата си в нейната и отпи.
Джина направи същото.
— Добре, вече официално не съм нервна.
— Добре. Аз също.
— Ти и преди не беше.
— Бях малко. След последния път не мислех, че ще дойда тук и ти ще промениш мнението си.
— Е, Джед, не мисля, че това ще стане. Не и тази вечер. — Тя се поколеба преднамерено. — Но имам една идея, ако нямаш нищо против. Макар че може да е малко откачена.
— Откачена не е най-лошата дума на света — стрелна я с поглед той. — Каква е?
— Не, остави.
— Хайде, Джина. Какво?
Тя въздъхна театрално.
— Основното е, че не искам да те уплаша. Онова, което ти казах преди, е вярно. Малко съм пораснала от времето, когато бяхме заедно… Не съм точно същата в… ами в нещата, за които сме заедно.
— Но искаме да се получат, нали?
— Да, искаме.
Джед кимна и продължи да гледа Джина с явно одобрение — учуден, вероятно с удоволствие и със сигурност със също толкова силен интерес. Пресуши напитката си. След това остави празната си чаша и заговори уверено и предумишлено, а в ъгълчетата на устата му започна да се оформя усмивка.
— Много се съмнявам, че каквото и да предложиш ще бъде достатъчно откачено, за да ме сплаши. Какво имаш предвид?
— Ще ти кажа, а ако не искаш, няма значение. Можем просто да си стоим тук.
— Добре, а иначе къде?
— Ами, точно това е идеята ми. В къщата на Стюарт.
За една кратка секунда той не успя да прикрие смайването си. Но след това бързо се овладя и отново се върна в играта.
— В къщата на Стюарт Горман?
Тя се приведе напред и пъхна коляно под тялото си на канапето, явно развълнувана.
— Там няма никой, Джед. А ключът е у мен. Така че можем да се промъкнем, да се качим в спалнята на Стюарт и на Карин и да го направим в тяхното легло. Дотам няма и два километра.
— Да, знам къде е. Просто…
— Не. Всичко е наред. Прав си. Идеята е глупава.
— Не съм го казал.
— Не, наистина няма нищо. Можем да останем тук. — Но под формата на обяснение тя продължи да го навива. — Просто това ми стана… традиция, може да се каже. Чувал ли си за Майл Хай Клъб?
— Разбира се — ухили се Джед. — Всъщност съм член.
— Защо ли не съм учудена? — намуси се престорено тя отново. — Аз не съм. Поне не още. Както и да е, моят личен клуб е нещо подобно. Когато клиентите ми са в затвора и ако имам възможност, ходя в къщите им.
— Майтапиш се. — Конли впери в нея поглед с искрено възхищение. — Ти си адски опасна жена, Джина Роук.
— Приятно ми е да го мисля — кимна тя.
— Колко пъти досега?
— Какво колко пъти?
— Колко пъти си го правила?
— С този ще станат тринайсет. Ако се съгласиш, разбира се. Очаквах номер тринайсети. Трябваше да е нещо специално.
Конли схвана идеята и попита:
— А кои са другите типове? Сигурно ги познавам.
— Сигурна съм.
— Е?
Тя размаха предупредително пръст.
— А, а, а, дискретност, забрави ли? Никой не знае, никой не казва. — Подметна още една примамка. — Освен това не е нужно да е в леглото, ако не искаш.
— И имаш ключовете на Стюарт?
— Аха.
— Къде са сега?
— В чантата ми в спалнята.
Той като че ли не можеше да откъсне поглед от нея и най-накрая каза:
— Защо не отидеш да ги вземеш?
Докато шофираше, Джед сложи ръката си върху бедрото й и го стисна страстно. Тя покри неговата ръка със своята и я задържа там.