Бягството [bg]

— При мен е чисто — обяви той.

Тръгнаха надясно.

Миг по-късно екнаха изстрели и те преминаха в спринт.

— Нокс! — изкрещя Пулър.

Отваряха вратите с ритници и проверяваха стаите. Няколко минути по-късно стигнаха до последното помещение в дъното. Вътре светеше, вратата беше открехната. Пулър я побутна, после двамата с Робърт застанаха на прага с готови за стрелба пистолети.

Подът беше посипан със стъкла от счупения прозорец.

Ренълдс седеше в леглото, притиснала с длан окървавеното си рамо.

На крачка от нея стоеше Нокс с насочен в главата й пистолет.

Тя извърна глава да ги погледне.

— Имах късмета да попадна директно в спалнята й — промърмори вместо обяснение тя, после махна с ръка към пистолета, който лежеше на пода. — Успя да го извади и да стреля по мен, но аз май се оказах по-точен стрелец, въпреки че не съм олимпийка… — Нокс махна към дупчицата в стената, а думите й предизвикаха враждебен поглед от страна на Ренълдс.

— Изобщо не съм се съмнявал в това — отвърна с широка усмивка Пулър.

— Искаш ли да й спреш кръвта? Мен никога не ме е бивало в поставянето на турникети.

Пулър прибра пистолета си и пристъпи към Ренълдс, която вдигна глава да го погледне. В очите й се четеше болка.

— Тя се опита да ме убие.

— Трябва да е имала доста основателни причини да го направи.

— Вие нахлухте с взлом в дома ми!

— По същите причини.

— Ще извикам полиция!

— Не и преди да си направила признания — каза твърдо Нокс.

— Ти май наистина си се объркала — стрелна я с поглед Ренълдс. — За какви признания говориш?

— Всичко свърши, Сюзан. Главорезите, които изпрати след Робърт Пулър, бяха обезвредени от брат му. В момента са в ареста и нямаш представа как пеят! Единственият ти шанс за по-лека присъда е да ни сътрудничиш. Но знай, че въпреки това ще идеш в затвора, и то за много дълго време.

Ренълдс спря поглед върху Робърт, който продължаваше да я държи на мушка.

— Наистина трябваше да зарежеш всичко това, Робърт — поклати глава тя.

— Как, след като ти ми изпрати убийци?

— Значи е трябвало да умреш. — Лицето й се сгърчи от болка, дланта й притисна ръката, малко под рамото. — По дяволите! Засегнала си и костта!

— Много съжалявам — отвърна Нокс, но в тона й нямаше и капка разкаяние. — По-добре й направи турникет, Пулър. Иначе нашата безценна свидетелка като нищо ще умре от кръвозагуба!

Пулър прибра пистолета в кобура си и седна до Ренълдс. Робърт пъхна своя в колана си и застана до Нокс.

— Беше по-лесно, отколкото си мислех — каза той.

— Да — отвърна тя.

Пулър запретна ръкава на Ренълдс и се зае да оглежда раната й.