Бягството [bg]

— И какво от това? — изгледа я Пулър.

— Ренълдс няма как да знае дали са намерили такъв човек, или не са. Нито пък дали някой от нейните гангстери не я е предал. Ние ще използваме това средство за натиск, докато я пречупим.

— Не съм сигурен, че ще проработи — каза Пулър. — Тя е много костелив орех.

— Има и още нещо — обади се Робърт.

Двамата едновременно се извърнаха към него.

— Какво?

— Докато бях в дома й, я попитах за кого работи.

— И?

— Тя отговори, че работи за руснаците. Разполагам със записа, който направих с телефона си.

— Вярвам ти. Но какво точно искаш да кажеш?

— Издаде я тъй нареченото микроизражение, което се появи за миг на лицето й при тези думи. Много внимателно я наблюдавах в огледалото, което бях поставил под съответния ъгъл.

— По какъв начин я издаде? — попита Пулър.

— Веждите й неволно се повдигнаха и по челото й се появиха бръчки.

— Типично за човек, който лъже — каза Нокс.

— Освен това пипна носа си.

— Пипнала е носа си? Това не го бях чувала.

— Когато човек лъже, адреналинът нахлува в носните капиляри и предизвиква сърбеж — поясни Пулър. — Инстинктът го кара да се почеше.

— Точно така — каза Робърт. — Но в служебното й досие пише и нещо друго — била е част от екипите за разпит в Близкия изток, които насилствено са изтръгвали разузнавателни сведения от доста твърди и непоколебими хора. Дори е преподавала дисциплината „Тактика на разпита“.

— Следователно е знаела, че споменатото микроизражение и почесването на носа ще покажат, че лъже — отбеляза Пулър.

— Абсолютно вярно. Освен това е била наясно, че имам известна подготовка в разчитането на мимики и изражения на лицето. Повечето служители на СТРАТКОМ са изкарали подобни курсове. На всичкото отгоре сигурно е забелязала огледалото, което използвах. Но въпреки всичко допусна грешка, която осъзнах доста по-късно.

— Каква грешка? — попита Нокс.

— Макар да бях сигурен, че ме лъже през цялото време, не си дадох сметка, че това, което видях, е първата и последна физическа индикация от нейна страна. Защото тя притежава наистина впечатляващ самоконтрол.

— И така, какво стана при думата „Русия“? — попита Пулър.

— Казала ти е истината — довърши Нокс.

— Да. Но на практика прекали. Хората, които се мислят за по-умни от другите, често го правят. Тя разигра театъра с докосването на носа и микроизражението с единствената цел да ме обърка.

— Тоест, ако руснаците действително са забъркани, става въпрос за нещо голямо — рече Пулър.

— През последните няколко години Москва сякаш наистина чете мислите ни — добави Нокс. — И винаги е крачка напред по милион различни начини.

— Това е напълно разбираемо, ако Тим Дофри е бил тяхната къртица в СТРАТКОМ и им е осигурявал достъп до нашите секретни комуникации — каза Робърт.