Бягството [bg]

— Но аз съм тази, която те държи на мушка, нали? — каза тя, после замълча за момент. — Искаше ме в леглото си, Пулър. Личеше ти по очите.

Вече бяха напуснали къщата и крачеха към колата. Последните й думи бяха изречени на по-висок глас и достигнаха до ушите на Робърт. Той се спря и хвърли бърз поглед към брат си.

— По-скоро бих се гръмнал, отколкото да те докосна.

— Знам, че ме желаеше. Не можеш да го отречеш. Освен това никак не съм грозна.

— Грозна си, Нокс. Най-вече отвътре. Идеално пасваш за някои от онези постери, на които пише „Красотата е дълбока само колкото кожата“. Предчувствията ми за теб се потвърдиха. Не успях да ти се доверя, защото нямаш гръбнак.

— Бях ранена, докато служех на страната си! — остро каза тя.

— Аз също — отвърна той и махна към Ренълдс. — Но за нищо на света не бих позволил на тоя боклук да ме превърне в предател. Ти си слаба, Нокс. За нищо не ставаш.

Надменното изражение на Нокс най-после се стопи. Тя спря, завъртя се към Робърт и опря дулото на пистолета си в слепоочието му.

— На колене!

— Какво? — стресна се Робърт.

— Казах: на колене! Веднага!

Той се подчини. Нокс премести пистолета си на тила му и погледна към Пулър.

— Ще се извиниш ли за думите си? — процеди тя. — Ако ли не, ще го застрелям.

Пулър погледна към брат си, а след това вдигна очи към Нокс.

— Наистина ли искаш да го направиш? — кротко попита той.

— Дори имам по-добра идея. Ще го гръмна с твоето резервно оръжие.

Тя измъкна пистолета от джоба си и го опря в главата на Робърт.

— Разполагаш с три секунди, Пулър — изсъска тя. — В противен случай кажи „сбогом“ на брат си. Едно, две…

— Извинявам се — рече Пулър.

Но въпреки това Нокс натисна спусъка, леко изместила дулото наляво. Куршумът се заби в земята. Робърт изкрещя и падна, стиснал главата си с две ръце.

Пулър понечи да се хвърли към него, но Ренълдс насочи пистолета си в лицето му.

Робърт бавно се надигна до седнало положение.

— Мисля, че ми спука тъпанчето — мрачно процеди той.

— Това е по-добре, отколкото да ти пръсна гениалния мозък. Хайде, ставай!

Робърт бавно се изправи на крака, като продължаваше да притиска с длани ушите си.

Стигнаха до лексуса.

— Да ги вържем — обади се Нокс.

Ренълдс кимна и извади пластмасови белезници, с които стегна китките им. После всички се качиха в колата. Нокс се настани зад волана, а двамата братя седнаха отзад. Ренълдс зае предната пасажерска седалка, извъртя се и насочи пистолета си в тях.

Поеха по обратния път към Вашингтон. Следвайки указанията на Ренълдс, Нокс вкара колата в някакъв подземен паркинг. Отдавна бе минало полунощ и паркингът беше пълен с коли, тъй като обслужваше голяма жилищна сграда.

Нокс отвърза ръцете им с помощта на малък нож.

— Ако направите опит да влезете в контакт с хора, които бихме могли да срещнем, всички сте мъртъвци — предупреди ги тя. — И вие, и те.

Качиха се с асансьора до партера, а след това се прехвърлиха в частен асансьор до дванайсетия етаж. Не след дълго се озоваха в просторно антре, облицовано с дърво и гранит. Нокс смушка Пулър с дулото на пистолета си. Влязоха в първото помещение до антрето, което се оказа хол с изцяло остъклени стени, отвъд които се разкриваше зашеметяваща гледка към центъра на Вашингтон. Осветлението беше дискретно.