Бягството [bg]

— Презаверка на билетите? — попита най-после тя. — За по-късна дата?

— Да, добре.

Тя отново го огледа.

— Мога ли да повторя нещо, което вече ти казах? В униформа изглеждаш страхотно.

След тези думи Вероника Нокс се обърна и започна да се отдалечава, като размахваше обувките в ръката си. Обърна се да го погледне само веднъж и коленете му изведнъж омекнаха от усмивката й. После тя се качи в колата си и потегли.

Пулър остана да гледа след нея.

Никога досега не беше постъпвал толкова импулсивно в личния си живот. Цялото му съществуване беше обмислено, структурирано и подредено. Дори не можеше да става въпрос за някакви прищевки. Но днес всичко изведнъж се подчини на спонтанността, без дори да подозира, че притежава това качество. Рисковете бяха неразделна част от професионалния му живот, но никога от личния.

Пак до днес.

Нокс обаче беше права за много от нещата, които спомена. Те наистина не се познаваха. Може би нейният живот беше съвсем различен от неговия. Или напълно несъвместим.

Той обаче не съжаляваше за това, което направи. Може би защото за пръв път в живота си беше пожелал някого толкова силно. Никога не бе изпитвал такива чувства.

Пулър прибра билетите в джоба на сакото си и тръгна към колата.

Беше успял да освободи брат си. Но едновременно с това беше изгубил жената, която би могъл да обича. Едното за сметка на другото.

Той свали шапката си и седна зад волана. Дълго време остана неподвижен. Загледан в мътните води на реката, се опитваше да си представи какво се крие под повърхността.

Нокс имаше своите задачи, свързани с националната сигурност, а той щеше да продължава да лови престъпници.

Може би някой ден пътищата им щяха да се пресекат отново. А дотогава Джон Пулър щеше да върши това, което умееше най-добре.