Доктор Стъклен [bg]

Двадесет и едно

Лангтън се измъкна от Пиър Хед и от въпросите на майор Фелоус чак към шест часа сутринта на следващия ден. Изтощен, облечен във взети назаем дрехи, които не му ставаха, инспекторът махна на кабриолет и поръча на кочияша да кара надолу по Док Роуд. Хвърли един последен поглед назад, към пъплещите по Свода хора. Газовите фенери огряваха лицата на инженерите, изкопчиите, електротехниците и ордите от чиновници от Компанията. Хенри Марк Брунел се беше заклел, че Сводът ще бъде отворен до седмици. Хилядите хора, които чакаха да емигрират, му бяха повярвали.

Лангтън се отпусна назад на износената седалка на кабриолета. Всеки мускул го болеше; всяка фибра от тялото му плачеше за отдих, но инспекторът знаеше, че има още много работа за вършене. Макбрайд все още го чакаше в Лечебницата с Елси, бдяща до леглото му. Фелоус и Пърсел бяха настояли остро за пълен доклад, въпреки че Лангтън се съмняваше, че началникът му щеше да се зарадва от онова, което му предстоеше да прочете. Все още трябваше официално да закрие случая с Кеплер и изчезналия — вероятно мъртъв — Дърам. А и самата кралица Виктория беше настояла да се срещне с Лангтън, за да му благодари лично.

Всичко това щеше да почака.

При вика на инспектора кабриолетът спря пред входа на Гладстоун Док. Лангтън слезе по пустите стъпала до самия док и закрачи сред високите стени на тъмните складове. Чуваше как Мърси се плиска о дървените колове и каменните вълноломи под краката му. Колко мек и приятен беше този звук сега. Колко измамен.

Складът на сестра Райт изникна от дясната му страна. Инспекторът завари тежката дървена врата леко открехната. Вътре беше тъмно и очевидно напълно пусто. Лангтън щракна електрическия фенер, който беше взел назаем от камиона на Джордж Сапьора. Белият лъч освети прашен, празен коридор и по-тъмните очертания на отворени врати по дължината му. В първата стая Лангтън намери празни походни легла и преобърнати столове. Мозайка от пъстри карти за игра се беше посипала от масата на пода.