Доктор Стъклен [bg]

Инспекторът си представи как всички душѝ в машината долу преминават по кабела и влизат в странното устройство. Възможно ли беше атракторът, или каквото и там чудо да представляваше апаратът в подземията, действително да накара Свода да затанцува? Да се люлее и усуква, да се деформира, докато се разпадне? Тежките стоманени греди и солидните тухлени стени пред него му казваха „не“. Въпреки това Лангтън направи опит да отвори херметическата врата, да влезе в понтона и да разгледа устройството цвете. Рулят на вратата обаче не помръдна. Инспекторът опита да отключи механизма с ключа на Джейк, но безуспешно.

Прибра ключа в джоба си и ръката му инстинктивно потърси револвера. Нямаше го. Лангтън си спомни падането в шахтата и далечният шум от нещо тежко, ударило палетите, които беше оставил долу. Не губи повече време да съжалява за изгубеното оръжие.

Вместо това заоглежда сервизното помещение, търсейки нещо, с което да повреди или прекъсне кабела, след като не можеше да се добере до самата машина в понтона. Намери само няколко къси парчета дърво, а те не можеха да оставят върху тежкия меден кабел нищо повече от няколко вдлъбнатинки. Металната кутия на фенера свърши малко по-добра работа.

Лангтън изтри лицето си с ръкав и си погледна часовника — три без шест минути. Кралицата вече е заела мястото си. Без съмнение военният оркестър огласяше Пиър Хед с тържествени потпури. А хиляди хора седяха и чакаха в сянката на Свода.

Лангтън вдигна капака над шахтата, вече уверен, че трябва да строши стъкленото сърце на машината долу в каверната, без значение какви неконтролируеми останки от емоции изпълваха съзнанието му в присъствието на развълнуваните душѝ. Последната му възможност бяха Кромуеловите шлюзове — инспекторът не се боеше за собствения си живот, но се тревожеше за Джордж, за Фелоус и хората му, които щяха да бъдат връхлетени от водите на Мърси, нахлули в тунелите.

Някакво далечно трептене спря ръката му. Инспекторът, застанал на ръба на отворената шахта, усети как подът затрепери под нозете му и пръстите му стиснаха студения метал на капака. Сякаш туптеше сърцето на гигант или се долавяха поривите на самия Господен двигател в центъра на земята. Лангтън се втурна към шпионката на херметическата врата и видя венчелистчетата на странната машина цвете да потръпват при всяка следваща вибрация. Свиваха се и трепкаха като живи.