Доктор Стъклен [bg]

— Матю… Исках само да ги освободя.

Инспекторът отново си спомни празния кафез в Лечебницата.

— Никога не съм искала друго…

Нов пристъп на кашлица разтърси тялото в ръцете на Лангтън. Той забави крачка за момент, после продължи по някакъв непознат коридор.

Сестра Райт промърмори, заровила лице в гърдите му:

— Още щом видях Редфърс, разбрах… Погледът му беше един такъв… Не пролях и сълза за смъртта му… Но поне ми помогна да разруша Свода.

Значи душата на Редфърс е била сред захранилите машината. Дали Лангтън не беше доловил отглас от мислите на доктора сред вихъра на общите откъслечни спомени? Нямаше никакво значение.

А и защо да спори със сестра Райт? Тя, като всички фанатици, искрено вярваше, че постъпва по най-правилния начин. За нея Сводът беше въплътено зло. А и вече беше твърде късно за каквото и да било.

Лангтън се изправи пред поредното сложно кръстовище от коридори и си наложи да признае пред себе си, че се е изгубил. Сестра Райт лежеше в ръцете му, тежка и студена. Инспекторът се покачи на малка площадка над нивото на водата, свали куртката си, уви младата жена с нея и я притисна към гърдите си.

— Ще поседим малко тук. Имаме много време.

Светлината на фенера напълно избледня, а инспекторът затвори очи и облегна гръб на стената на тунела. Вибрациите на машината се усещаха някак приглушено, но не преставаха нито за миг. Гласът на увитата в дрехата му жена, отпусната в прегръдките му, долетя до слуха му сякаш от километри. Думите ѝ го унасяха, приспиваха го.

— … Всички тези клети хора, пленени, в капан… Дори и аз нямах ясна представа за нещата, докато не намерихме първата колекция… Такава жестокост, Матю. Такава жестокост…

Лангтън си спомни мазето в дома на Редфърс, с рафтовете, по които са били държани стотици делви, докато сестра Райт — в ролята на доʞтор Стъклен — не ги беше преместила. Дали всички тези душѝ бяха свободни сега?

Изведнъж Лангтън рязко отвори очи.

— Какво казахте? За Сара?

— Тя е в безопасност, Матю — отвърна сестра Райт. — Обещах ти, че ще я пазя… И сдържах думата си. Тя е в единствената делва, която остана в склада.

Огромното помещение в склада на сестра Райт се ширна пред очите на инспектора, сякаш и в момента беше застанал на прага му. Една-единствена делва, поставена върху поцинкованата маса. Сара.

Преди да зададе въпросите, които напираха на устните му, друг шум се смеси с цикличните вибрации на резонаторната машина. Дълбок рев и тътен, сякаш стадо слонове препускаха тежко през тунелите и каверните. Подът и стените се затресоха — не заради машината, а в някакъв друг, техен собствен неравен ритъм. Ревът на хаоса.

Лангтън си спомни тапата от тиня и кал, която задържаше водите на Мърси зад отворения шлюз.

Пъхна натежалите си като олово ръце под сестра Райт, надигна се с олюляване на крака и заджапа напред през мътните потоци по пода на тунела, сляп в мрака, объркан, с единствената мисъл да избяга от ревящата разруха, която се надигаше зад гърба му. Залиташе и се блъскаше в стените, подмятан сред невидимите ъгли и трегери. Ревът се усили и силен вихър блъсна Лангтън в гърба и донесе до обонянието му мирис на тиня и речна вода.