Игра на милиарди [bg]

— Забави темпото. Кой е Майк?

— Майкъл Грило. Частен следовател, който работи за мен. Наех го да намери Палантир. Пол Лорънс Тиърнан. Така се казва. Имам предвид, така се казва Палантир. Грило ми изпрати съобщение, че го е намерил и е взел доклада. Ревънтлоу е тръгнал натам.

— Септимъс Ревънтлоу? Къде?

— Не знам. Но не може да е много далеч. Каза, че ще се върне.

Алекс повика Бари Минц и му каза името на Палантир.

— Потърси адреса му.

— Веднага — обеща колегата й.

Жената взе увитата ръка на бившия си съпруг и махна кърпата.

— О, Боби.

— Изглежда по-зле, отколкото е. — Емоциите надделяха и той се разплака. Удари със здравия си юмрук по таблото. — Копеле — извика, но бързо се взе в ръце. — Дори не му мигна окото. Това, което правеше, му харесваше.

— Кой ти стори това, Боби? Ревънтлоу ли?

— Септимъс Ревънтлоу и брат му Даниъл. Само да спомена, че Ревънтлоу не е истинската им фамилия. Истинската им фамилия е Лий. Те са от Китай.

Алекс не можеше да свали очи от наранените пръсти на бившия си съпруг. На три им липсваха ноктите, а плътта под тях беше истинска каша. Съвсем нежно сложи кърпата отново отгоре им. Боби потръпна, но не каза нищо. Беше в шок.

— Успокой се. Можеш да ми кажеш какво се случи след малко. Точно сега един човек иска да те види.

Астър излезе от колата. Шанк се нахвърли отгоре му и уви ръце около него.

— Леко, Марв.

— Съжалявам. — Приятелят му го пусна и Боби видя, че той също плачеше. — Ако искаш приятел…

— Купи си куче — казаха едновременно двамата.

— Бях се разтревожил — рече Астър. — За минутка си помислих, че си се размекнал.

— А аз, че си получил сърцебиене.

— Няма такова нещо.

Боби прегърна Шанк, след което каза, че трябва да говори с Алекс.

— Разбира се — отвърна Марв.

Двамата отидоха в края на алеята. Разказа й всичко, което се случи, откакто беше заминала. В замяна тя му разкри, че оръжията, намерени на „Уиндърмиър Стрийт", наистина са свързани със смъртта на баща му. За съжаление, нямаше информация за крайната цел на Ревънтлоу и Солт.

— Значи запалиха къщата, за да те убият? — попита Алекс.

— Не, сам го сторих. Сметнах, че това е единственият ми шанс да се измъкна. Помислих, че ако някой види пламъците, ще се обади на пожарната и те ще ме измъкнат. Нещата малко излязоха от контрол.

— Как го направи?

— В гаража имаше косачка, в чийто резервоар беше останал малко бензин. Огледах се и намерих запалителни бобини и кутия кибрит. Натрупах малко сухи листа и клони, които Съли беше хвърлил в кофата за боклук, за да разпаля огъня. Май сложих повече, отколкото трябваше.

Бари Минц бягаше към тях.

— Уест 715 „Четиридесет и четвърта" — каза той. — Това е адресът на Пол Лорънс Тиърнан.

— Готово — каза Астър. — Грило смяташе, че ще е някъде в центъра. Трябва да побързаме.

— Единственото място, на което ще ходиш, е болницата — отвърна Алесандра.