Игра на милиарди [bg]

Барнс протегна облечената си в ръкавица ръка. Дванадесет други я покриха.

— Вярност. Храброст. Единство[66].

Дръпна ръка, сложи си шлема и тръгна по алеята. Бягаше по тревата, като се опитваше да се придържа към дърветата. Погледна назад. Хората му бяха като сенки. Изкачи едно възвишение и къщата се откри пред очите му. Беше стара, несъразмерна едноетажна постройка с керемиден покрив и два комина. В една от стаите светеше. Беше запомнил вътрешното разположение. Четири спални, три бани, дневна, кабинет, библиотека и кухня. Лабиринт с площ от 390 квадратни метра с ниски тавани и две задни врати. Нямаше как да му се падне по-трудна къща.

Барнс стисна силно пистолета си. Дъждът се усили, от него тревата беше станала мека и хлъзгава. Не отместваше поглед от предната врата. Разузнавателният екип, който изпрати три часа по-рано, сканира мястото с инфрачервен топлинен детектор и откри десет отделни сигнала. Джан Маквей беше предала мнението на Алекс, че наемниците отдавна са си тръгнали. Може би. Може би не. Нещо създаваше топлинните маркери. Или някой си отглеждаше трева с топлинни лампи, или имаше десет лоши момчета вътре.

Барнс вдигна юмрук. Хората му застинаха зад него. Предната врата се намираше на петнадесет метра разстояние. Мястото беше открито, не разполагаха с никакви укрития. Нямаха друг избор, освен да бягат, трудна задача, когато носеха петнадесеткилограмова екипировка. Нюйоркското ФБР не разполагаше с бронирано превозно средство, с което да щурмуват предната врата. Той и момчетата му трябваше да свършат работата по старомодния начин. Трябваше да заложат живота си на карта.

Барнс насочи два пръста към къщата. Хората му спринтираха по моравата, движеха се в права линия към предната врата. Барнс стигна до стената, дишаше тежко. Избърса водата от очите си и даде сигнал за действие.

Един от мъжете му излезе напред и разби вратата с таран. Барнс беше бричър, което означаваше, че ще е първият, който щеше да влезе. Пусна лазерното насочване и фенерчето на пистолета си, връхлетя в къщата и хвърли зашеметяваща граната.

Тя експлодира. Чу вторият екип да влиза през задната врата. Още една граната. Хората му бягаха покрай него и подсигуряваха всяка стая. Един по един мъжете викаха „Чисто!".

Барнс преобърна нещо. Кофа. Наведе се да я вдигне, но бързо отдръпна ръка, когато усети, че е нагорещена. До кофата имаше кутия „Стерно" — консерва с твърдо гориво, която се използваше за претопляне на храна. Очевидно кофата беше поставена върху консервата от часове. Оттук и нагорещяването. Оттук и топлинните сигнали. Обходи къщата и намери още девет подобни приспособления.

Барнс се върна до предната врата. Пушекът вече се разнасяше и той включи осветлението. Нямаше никакви лоши момчета. ФБР бяха изиграни. Тогава видя черната жица на стената. Проследи я до вратата, където продължаваше надолу към земята и беше скъсана на две от собствените му крака.