Игра на милиарди [bg]

— Радвам се за теб. Ще се нуждая от копие на доклада, който си приготвил за Астър — онзи, който си му дал миналия петък сутринта. Къде се срещнахте? В „Старбъкс" на „Четиридесет и втора" и „Бродуей"?

— Добър си. Грило сви рамене.

— Когато си от моята страна на оградата, не се тревожиш, че ще нарушиш някой закон. Извади късмет, че пръв те намерих. Пенелъпи Еванс не беше такава късметлийка.

— Видях.

— Кой те преследва?

— Една голяма клечка в китайското правителство на име Магнус Лий. Ръководи някакъв гигантски инвестиционен фонд. Използва го, за да купува компании, които произвеждат или контролират критични инфраструктури в САЩ, Европа и Южна Америка. Говорим за микрочипове, сателити, електроцентрали, подобни неща. След това поставя свои хора на ключови позиции в тези компании, където могат да инсталират софтуер, осигуряващ му контрола над тях.

— Това ли е причината Едуард Астър да се разрови?

— Само половината причина. Лий планира да саботира критична финансова система в САЩ. Ще използва атаката, за да увеличи шансовете си да бъде избран в Постоянния комитет на Китайската комунистическа партия. Иска да бъде вицепремиер.

— За коя финансова система говориш?

— Не знам. За някоя, която изисква нов хардуер. Всичко е в доклада. Почакай. — Тиърнан се завъртя на сто и осемдесет градуса и тръгна по коридора. Върна се с папка в скута си. — Ето.

Грило взе тънката папка. Заключението беше плашещо.

— Едуард Астър дължи ли ти някакви пари?

— На чисто сме.

— Ако нещата се влошат, някои хора ще искат да си поговорят с теб.

— Може би ще ми предложат работа.

Грило поклати глава. Невероятно беше как умните хора можеха да бъдат толкова тъпи.

— Ако го сторят, ще е такава, която можеш да работиш от затворническа килия.