Игра на милиарди [bg]

— Не думайте.

Облаците, които заплашваха земята още от началото на вечерта, бяха надвиснали зловещо. Паднаха няколко капки дъжд. Алекс се върна, бършеше уста с ръкава си. Майната му. Костюмът беше изцапан с кръвта на Солт, а и кърпичките й бяха свършили. Малко повръщано нямаше да й навреди. Един човек от „Митници и гранична защита" стоеше наблизо. Той провери набързо документите й. Взе си паспорта и се обърна към Минц.

— Искам да ми кажеш добри новини, моля те. — Това беше заповед.

— Спипахме го — отвърна мъжът. — Южноафриканците засякоха телефона на Буфо в къща в Дариен. Извадихме агента по недвижими имоти от леглото. Отдал е под наем сградата на чуждестранен джентълмен от Сингапур, който е платил с чек за тримесечен период. Същият стил на работа като при „Уиндърмиър".

— Какво е името на договора за наем?

— Псевдоним. Проверихме го, но не открихме нищо. Алесандра си взе чантата и тръгна към колата.

— Обади се на SWAT и на местната полиция. Кажи на Джан Маквей.

— Хм, Алекс… задръж малко. Дори не трябва да работиш по случая. Бил Барнс вече е там. Той води SWAT екипа. Каза, че ще е бричър.

— Поддържате ли контакт?

— Знам, че изпрати екип от двама души, за да проверят ситуацията. Разполагат с десет топлинни маркера в къщата.

— Нещо интересно?

— Не съм сигурен.

Алекс обмисли новата информация. Гаденето й беше изчезнало в момента, в който повърна, но сега ново, по-неприятно чувство заплашваше да го замести.

— Да не искаш да ми кажеш, че има десет лоши момчета в онази тайна квартира четиринадесет часа след като Солт се обади на Буфо, за да му каже, че съм ги погнала? Няма начин.

Вратата на форда на Минц се отвори. От него излезе пълен, разчорлен мъж с набола брада.

— Здрасти, Алекс, отдавна не сме се виждали.

— Марв. Какво правиш тук?

— Не можем да намерим Боби. Не отговаря на телефона си. Не си е вкъщи. Тревожа се, че нещо му се е случило. Сещаш се, с цялото това разследване на смъртта на баща му. Обадих ти се, но ме прехвърлиха на специален агент Минц.

— Минц, той яви ли се при Джан?

— Не.

Алекс провери собствения си телефон и видя, че Боби не й се беше обаждал. Никога не пропускаше да отговори на съобщенията й.

— Къде беше последно?

— Тръгна от офиса в три часа, за да посети клиент на име Септимъс Ревънтлоу на „Четиридесет и девета" и „Парк" — обясни Шанк. — Ревънтлоу каза, че срещата е приключила бързо и Боби си е тръгнал малко след четири.

— Кой е този човек?

— Инвеститор. Има много пари в един от фондовете ни. Проблемът е, че Боби беше загазил. Направи голям залог, който изпусна от контрол. Ревънтлоу ни даде триста милиона долара, за да посрещнем марджин кола. В общи линии, спаси компанията. Няма начин Боби да не ми се обади, за да обсъдим нещата.

— Не го е сторил? Дори не ти е пратил съобщение?

— Говори с финансовата ни директорка, за да я предупреди да очаква превода. Тогава го чухме за последно.