![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Целунах я леко, едва-едва, само да усети, че съм докоснал устните й, усмихнах се и продължих да разтрошавам бавно леда с кухненския нож. Продължих да й говоря:
— Ето това ми дай на мене. Лошо ли ще ни бъде да започваме всяка вечер с бутилка шампанско и да приключваме с бутилка коняк?
— Защо не, може пък и да стане.
— Сигурен съм, че ще успеем. Вече ни провървя. Утре ще купим по една каса и от едното, и от другото. Утре ще си купим нови дрехи и ще си потърсим нови жилища… може би ще успеем да наемем апартаменти в една и съща сграда. Нещо по-хубаво.
— Отделни апартаменти, това ли имаш предвид?
— Да.
Лицето й помръкна, тя се нацупи.
— Значи това било. А пък аз се чудех защо се държиш така странно…
— Странно ли?
— Цуни-гуни и какво ли не още. Искал всичко да е съвършено. Трябваше да се досетя, че това е старият номер, когато някой се готви да те зареже.
— Защо говориш такива неща?
— Нали искаш отделни апартаменти…
— Боже мой, какво толкова е станало, че да се мусиш? Съществува понятието самостоятелност, това ще ти кажа аз.
— Че тук не си ли самостоятелен?
— Ох, хайде, недей. Не ставай докачлива.
— Не съм докачлива.
— Добре, не си. Не съм искал да те засегна. Но имаме само едно легло, само една баня. Ще ми се, когато поискам, да вляза в банята, без да заключвам вратата, това е.
— Не е необходимо да заключваш вратата. Случвало ли се е да ти преча, когато си бил в банята?
— Не става въпрос за това. И ти се намираш в същия апартамент. Това ми стига.
— Искаш да ме разкараш, така ли?
— О, боже…
— Измъквам те от стопанството на затвора, ти докопваш някоя пара и ме разкарваш на минутата.
— Съжалявам, че изобщо споменах за това. Забрави го. Все едно че никога не съм го казвал.
— Ти вече си каза какво искаш и ще си го получиш.
Холидей изхвърча от кухнята.
Хвърлих ножа в мивката и тръгнах след нея. Тя отиде до кушетката, застана с гръб към мен, взе един куп пари и започна да брои банкнотите.
— Какво правиш, по дяволите?
Изобщо не ме погледна.
— Пет хиляди и седемстотин долара от тези пари са мои. Толкова взимам.
Минах пред нея и сложих ръце на раменете й.
— Какво ти става?
— Взимам това, което ми принадлежи, и си отивам.
— Ох, не ставай толкова докачлива. Аз се мислех за невротичен тип, но като ви гледам двамата с Джинкс, аз съм повече от нормален. Тази вечер имаме празненство, забрави ли? Хей! Сега се сетих и за още нещо…
Отидох до телефона и вдигнах слушалката.
— Пак съм аз — казах на телефонистката. — Можете ли да ме свържете с хотел „Сейнт Чолет“.
Холидей продължаваше да брои парите си с гръб към мен. Закрих слушалката с ръка и й казах:
— Няма да ти потрябват такива суми за тази вечер. Обещавам да не ям и да не пия много.
Чу се женски глас:
— Хотел „Сейнт Чолет“.
— В кой салон свири оркестърът на Холстед?
— В „Цветната зала“, сър.
— Свържете ме, ако обичате.
Чу се мъжки глас:
— „Цветната зала“.
— Искам да говоря със салонния управител.
— Салонният управител на телефона, сър…
— Как се казваш?
— Джордж, сър.
— Джордж, името ми е Пол Мърфи. Можеш ли да ми запазиш маса за двама за вечеря, към осем и половина?
— Да, сър, мистър Мърфи.
— В онова сепаре там горе… над дансинга.
— Да, сър, мистър Мърфи. Маса за двама в галерията за осем и половина.
— И още нещо — нека поставят цветя на масата, няколко стръка.
— Да, сър, мистър Мърфи.
— Благодаря ти, Джордж. Ще те видя по-късно…
Холидей продължаваше да брои парите. Чистопробното ми изображение на светски мъж не я беше развълнувало ни най-малко. Попитах я:
— Имаш ли нещо против аз да ти избера какво да облечеш тази вечер?
Не отговори.
Започнах да си свиркам, отидох в спалнята и отворих вградения гардероб. Дрехите й бяха закачени в средното крило. Никак не бяха много. Повиках я: