![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Това е невероятно!
— Това е само началото.
Той разтвори пакета и погледна парите.
— За твое сведение разпределянето на парите беше проведено под много добър надзор. Уебър, Рийс, Джинкс и аз, всички участвахме в преброяването.
— Имам ти доверие — потупа ме той по рамото.
— Знам…
— И никакви фалове, а? — засмя се той. Беше се успокоил.
— Беше добре планирано, добре проведено, а освен това имахме късмет. — Имах предвид пневматичните чукове и мълчаливеца на задната седалка. Нямаше начин той да не направи нещо. Спрях го тъкмо навреме. — Обади ли се на Мейсън за автомобиловоза?
— Да. Накарах го да откаже поръчката.
— Ядоса ли се?
— Не, след като му казах, че ще си платим. Но щеше да се пръсне от любопитство.
— Той е голяма клюкарка. Но пък идеята на Рийс за кариерата никак не беше лоша. Може да съм го подценил. Май ще трябва да го сложа на мястото на Уебър, за да ми е мирна главата.
— Защо не изчакаш известно време? Тази работа мина успешно…
— О, аз не разсъждавам за близкото бъдеще. Просто не искам да се разправям с Уебър, да споря с него всеки път, когато замислям нещо. Видя го как се държи.
— Е, сега, след като му показа на какво си способен, сигурен съм, че ще бъде по-сговорчив.
— Ще видим. Искаш ли да дойдеш до квартирата ни? Като известна компенсация за снощи. Обещах на Холидей да отпразнуваме, ако всичко мине добре. Ще отворим бутилка „Лакрима Кристи“.
— Шампанско ли?
— Шампанско. Виното, с което се полива успехът.
— Заслужил си го, напълно си го заслужил — каза ми той сърдечно. — Но тази вечер не ме търсете. Ще се видим утре.
— За утре не знам. Утре трябва да отида да ми вземат мярка, за да си ушия някои дрехи, трябва да потърся и апартамент, хубав апартамент, където да имам свобода и да не се съобразявам с никого, пък и да се подредя по мой вкус.
— Още два такива удара и ще можеш да си купиш собствен апартамент.
— И това имам предвид, но за по-нататък.
Той закима енергично.
— Добър екип сме ние двамата с тебе.
— Макар че ти се дърпаше и трябваше да те убеждавам с пистолет.
Той се разсмя, потупа ме по рамото и тръгна с мен към вратата. Казах му:
— Ще се видим тия дни, Шайс.
Май му стана много приятно, че употребявам прякора му. Просто засия.
Усмихнах му се и си тръгнах.
Мейсън ме видя още като слизах от таксито пред входа на сервиза и преди да стигна до канцеларията му, той докуцука чак от задния двор. Носеше ръкавици, а на врата му висяха тъмни очила — явно беше използвал горелката.
— Какво стана, че не се наложи да използвате автомобиловоза?
— Възникна една дребна пречка. Отложихме работата.
— Отложихте ли я? Мандън ми каза, че сте се отказали.
— Е, така да е, отказали сме се. Временно. Някой ден ще използваме автомобиловоза…
— Тук има нещо, което не мога да разбера. Ти толкова се беше запалил да ти намеря автомобиловоз, че направо се изненадах. После изведнъж не го искаш.
— Един от симптомите, характерни за суперегото на психопата, е непредсказуемото поведение. Казах ти. Възникна дребна пречка…
Той ме изгледа многозначително.
— Абе я ми кажи какво стана в действителност.
Извадих петстотинте долара.
— Заповядай. Връщам дълга си и ти плащам наема за автомобиловоза, за който толкова се бях запалил, а после не използвах, понеже възникна една дребна пречка, за автомобиловоза, от който се отказах, но все пак някой ден ще го използвам. Ако дължим по-малко за наема, прехвърли остатъка по сметката за зефира. Ще го използвам още няколко дни…
Той свали ръкавиците, взе парите и ми смигна.
— Значи все пак сте направили удара.
— Уф, стига! Взех парите назаем. Да не мислиш, че си единственият ми приятел, който може да ми даде пари назаем?
— Назаем, ама да не вярваш. Какъв беше ударът?
Захилих се.
— Същинска клюкарка си. Тази вечер ще ходиш ли в „Персийската котка“?
— Вероятно…
— Ще изведа Холидей някъде. Може да се видим там.
Имаше много „Лакрима Кристи“ в магазините за спиртни напитки — половинлитрови малки бутилки, обикновени бутилки, бутилки от два литра и половина, но нямаше от шестлитровите. Аз исках шестлитрова бутилка.