Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Що се отнася до индианците кри и сродните с тях племена научаваме, че „тръгнали на война, те не съжителствуват с жени; въздържат се религиозно от сношение дори със собствените си жени в продължение на три дни и нощи преди да тръгнат на война и също толкова време след като се приберат, защото трябва да се посветят“. При южноафриканските племена ба-педи и ба-тонга настрана от жените трябвало да стоят не само бойците; и мъжете, останали в селата, спазвали полово въздържание. Смятало се, че всяко невъздържание от тяхна страна ще предизвика по пътя на бойците появата на тръни и експедицията няма да постигне успех.
Трудно е да се каже с положителност защо много диваци са въвели правилото по време на война да се въздържат от сношения с жени, но може да се предположи, че на принципа на индуктивната магия такава интимна връзка ще ги зарази с женска слабост и боязливост. Освен това някои диваци си представят, че съприкосновението с родилка обезсилва бойците и прави оръжията им по-слаби. Дори кайяните от Централно Борнео стигат дотам да твърдят, че докосне ли стан или женска дреха, мъжът става дотолкова слаб, че няма да има успех в лова, риболова и войната. Затова дивакът-боец отбягва не само половото сношение с жените, а се пази изобщо от тях. Така по време или след поход на мъжете от планинските племена от Асам е забранено не само да съжителствуват с жените си, но и да ядат храна, приготвена от жена, нещо повече, забранено им е да кажат и дума на собствените си жени. Една жена неволно нарушила правилото, докато мъжът й бил под военно табу, и като научила, че е извършила това ужасно престъпление, се разболяла и умряла.
5. Табу върху отнелите човешки живот
Ако читателят все още се съмнява дали наложените по-горе правила за поведение са основани на суеверния страх, или са продиктувани от разумна предпазливост, съмненията му вероятно ще се разпръснат, като научи, че подобни правила често се налагат, дори по-строго, на бойците, след като те са постигнали победа и врагът от плът и кръв не може повече да им навреди. Вероятно в тези случаи една от причините за тежките ограничения, наложени на победителите в часа на техния триумф, е страхът от гневните духове на убитите. Дори изрично се твърди, че поведението на отнелите човешки живот често е повлияно от страха от отмъстителните духове. Изобщо табу, наложено на свещените вождове, загубилите близък, родилките, воините и т.н., води до усамотение или изолация от обикновеното общество и те се осъществяват с разнообразни правила, които принуждават мъжете или жените да живеят в отделни колиби или на открито, да отбягват половите връзки, да не употребяват съдовете, използувани от други, и т.н. Но същото постига и победителите, особено онези от тях, които наистина са пролели кръвта на своите врагове. Когато на о. Тимор бойната експедиция се върне с победа и носи главите на убити врагове, религията и обичаят забраняват на водача на експедицията да отиде веднага в своята къща. За него приготвят специална колиба, където трябва да остане два месеца и да се подложи на телесно и духовно пречистване. През това време той не бива да ходи при жена си, нито да се храни сам. Друг трябва да му слага храната в устата. По всичко личи, че тези правила е продиктувал страхът от духовете на убитите, защото от друго описание на церемониите, изпълнявани при завръщането на победилия ловец на глави на същия остров, научаваме как се правят жертвоприношения да се умилостиви душата на човека, чиято глава са взели. Хората смятат, че ако победителят не направи тези жертвоприношения, ще бъде сполетян от нещастие. Част от церемонията се състои в танц, придружен от песен, в която се оплаква смъртта на убития, когото умоляват за прошка. „Не се гневи — нареждат те, — че главата ти е при нас. Ако имахме по-малко късмет, нашите глави щяха да са изложени във вашето село. Принесохме ти жертва да те омилостивим. Сега духът ти може да почива и нас на мира да остави. Защо ти беше наш враг? Нямаше ли да е по-добре, ако бяхме останали приятели? Тогава нямаше да проливаме кръвта ти, а главата ти нямаше да отрежем.“ Когато воюват, жителите на Палу, в Централен Целебес, вземат главата на враговете си, а след това умилостивяват душите им в храма.