Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
По всичко личи, че правилото, забраняващо на хората, които са били в допир с мъртви, да докосват храна с ръце, е било разпространено навсякъде в Полинезия. На о. Самоа например „онези, които подреждали умрелите, се пазели много да не пипат храна и в продължение на дни ги хранели други като безпомощни бебета. Нарушели ли това правило, домашното божество ги наказвало с плешивост и опадане на зъбите.“ Освен това на островите Тонга „никой не може да докосне мъртъв вожд, без да стане табу десет лунни месеца, освен ако не е вожд и тогава табуто продължава три, четири или пет месеца, според положението на умрелия вожд. Но ако това тяло е на Туитонга (великия свещен вожд), и най-големият вожд става табу за десет месеца. Докато човекът е табу, не бива да се храни със собствените си ръце, а трябва да го хранят, не бива да ползува дори клечка за зъби сам, а трябва да насочва ръката, която държи клечката. Ако е гладен и няма кой да го нахрани, пада на ръце и колене и поема храната с уста. Наруши ли някое от тези правила, може със сигурност да очаква да се подуе и да умре.“
Индианците шусуоп от Британска Колумбия отделят вдовиците и вдовците, докато носят траур, и им забраняват да си докосват главата или тялото, а използуваната от тях храна, чаша и съдове не могат да се пипат от другиго. Те трябва да си построят потилия до поток, да се потят там по цяла нощ, да се къпят редовно, а след това да разтриват телата си със смърчови клони. Клоните се използуват само еднократно и веднъж изпълнили предназначението си, ги набождат в земята около колибата. Ловец не се приближава до такива хора, защото те носят нещастие. Ако сянката им падне върху някого, той незабавно се разболява. За постелка и възглавница те използуват тръни, та душата на покойника да стои настрана. Тръни има поставени и навсякъде около леглата им. Тези предпазни мерки показват ясно, че причината такива хора да са изключени от обществото е просто страхът от душата на мъртвия, защото се предполага, че тя се навърта около тях. В областта Макео, в Британска Нова Гвинея, вдовецът губи всичките си граждански права и се превръща в отбягван от всички парий, обект на боязън и ужас. Не може да отглежда градина, да се показва пред хората, да минава през селото, нито пък да ходи по пътищата и пътеките. Той трябва да се гуши като див звяр във високата трева и храстите и ако чуе или види да идва някой, особено жена, да се крие зад дърво или в храсталака. Ако иска да ходи на лов или да лови риба, трябва да отива сам, при това нощем. Ако иска да се съветва с някого, дори и с мисионера, го прави тайно нощно време и сякаш загубил гласа си, говори само шепнешком. Ако се присъедини към група рибари или ловци, ще им донесе нещастие, призракът на умрялата му жена ще плаши рибата или дивеча. Навсякъде и по всяко време въоръжен с томахавка, за да се защищава не само от дивите зверове, но и от вдъхващата ужас душа на покойната си съпруга, която ще му стори зло, стига да може, защото всички души на покойници са злосторни и единственото им удоволствие е да вредят на живите.
3. Табу върху жени по време на менструация и раждане
Общо взето може да се каже, че забраната да се използуват съдовете, облеклото и т.н. на определени хора и резултатът, който би последвал от нарушаването на правилото, са едни и същи при случаите, когато особата, чиито са предметите, е свещена и когато, ако можем да я наречем така, тя е нечиста или омърсена. Дрехите, докоснати от свещения вожд, убиват онзи, който ги пипа, но същото причиняват и нещата, докоснати от жена с менструация. Откриел ли австралийският абориген, че жена му е лежала на неговото одеяло, докато е имала менструация, я убивал и сам умирал от страх в срок от две седмици. Затова през този период под страх от смъртно наказание на австралийските жени е забранено да докосват нещо, което се използува от мъжете, дори да ходят по пътека, по която минават мъже. Отделят ги и при раждане и изгарят всички съдове, използувани от тях по време на усамотението. В Уганда гърнетата, до които се е докосвала жена, нечиста поради раждане или менструация, трябва да се унищожат, но копията и стрелите, опетнени от нейното докосване, само се пречистват. „Едва ли сред всички племена от народността дене и сред повечето американски племена има същество, което да е обект на такъв страх, както жена с менструация. Появят ли се признаци за такова състояние при младо момиче, веднага го отделят напълно от всички освен от жените. То трябва да живее само в малка колиба, далеч от погледа на мъжете от селото или от преминаващи групи мъже. Докато е в такова състояние, то не бива да докосва нищо, принадлежащо на мъж, месото на елен или друго животно, да не го замърси и да осъди ловците на несполука поради гнева на обидения по този начин дивеч. То се храни със суха риба, пие със сламка студена вода и тъй като дори самият му вид е опасен за обществото, известно време след като се е върнало към предишното си състояние, носи специално боне от кожа, със забрадка, падаща до гърдите му и закриваща лицето му от очите на хората.“ Индианците брибри в Коста Рика смятат, че жената с менструация е нечиста. Като се храни, тя може да използува за съдове листа от банани и свърши ли, трябва да ги хвърли на специално определено за това място, защото намери ли ги крава и ги изяде, ще умре. По същата причина жената пие от специален съд, защото пие ли от същата чаша след нея мъжът, положително ще последва смъртта му.