Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— Е, наистина, но нямах предвид храна. Време е да сменя банката с хранителната течност, това е всичко.
Той отново затвори очи. Главата му пулсираше. Чуваше сестрата да се суети наоколо. После тя затвори вратата. Отдалеч, през двойните прозорци, до него долиташе бръмченето на лондонските улици. Всъщност, къде се намираше? В болницата „Гай“, навярно. Сега си спомняше по-ясно. Беше му се случило съвсем ненадейно. Прибра се вкъщи нормално. Събуди се след едночасов сън, малко му се гадеше и стана от леглото. След няколко стъпки се парализира. Спомняше си, че лежеше сгърчен на пода в спалнята, неспособен да извика, едва смееше да диша. Сара, разбира се, я нямаше. Предполагаше, че можеше и да умре, ако се бе паднало да е свободната нощ на икономката.
Когато се събуди, чувстваше съзнанието си по-ясно. Главата му пулсираше с бавна болка. Той позвъни за сестрата. Този път беше друга, някакво индийско момиче. Разбра, че е по-добре, когато откри, че се опитва да прецени големината на гърдите й под колосаната престилка.
— Как се чувствате сега, господин Питърсън? — монотонно попита тя, като се наведе над него.
— По-добре. Колко е часът?
— Вече е пет и половина.
— Бих искал да получа обратно часовника си. И съм гладен. Бих хапнал нещо много леко.
— Ще видя какво ви е позволено — отвърна тя и тихо излезе от стаята.
Той се помъчи да седне. Сестрата отново влезе с радио и бележка.
— Имахте посетителка, господин Питърсън — усмихнато каза тя. — Не можеше да остане, но ми даде това. И можете да хапнете малко бульон. Ще го донеса веднага.
Той позна изящните, едри заврънтулки на Сара и отвори плика.
Иън — Каква ужасна досада за теб. Не мога да понасям болниците, така че няма да те посещавам, но си помислих, че би могъл да използваш това радио. В петък заминавам за Кан. Надявам се да те видя дотогава. В противен случай, обади ми се. Навярно ще се върна в сряда вечерта.
Чао.