Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Франи повдигна вежди.
— Слушай, нека се разберем. Седнал си във всекидневната в една спокойна октомврийска вечер, без дори да опиташ чудесната вечеря, която съм направила, без да изпиеш и глътка вино с нея, а през последните десет минути се опитваш и да ми четеш на глас някаква оферта за акции, която не струва пет пари, а след това заявяваш, че аз съм скучната?
Той кимна.
— Да. Не е възможно да съм аз.
Франи спусна краката си на пода и потупа мястото до себе си.
— Добре де. Ела тук.
Харди прекоси стаята и седна до нея.
— Какво ще правя, Фран? Тя продължава да упорства и да не ми дава да използвам единственото, което може да я спаси.
— Не мисля, че си прав. Не само това може да я спаси. Не са само побоищата. Животът на Дженифър със съпруга й е бил кошмарен, но тя не го е убила. Сигурна съм. Никога досега не ме е лъгала, дори не и за Нед. Тя не отрече за него. Просто не ми каза, че го е убила. А за Лари Уит отрече категорично. Няма никаква причина да ме лъже. Избегна го и за Нед.
Харди можеше да назове поне една причина Дженифър да излъже Франи. Тя беше негова жена, той беше адвокат на Дженифър. Би било по-добре да мисли, че не е убила Лари и Мат.
— Това не е само инстинкт — продължи Франи. — Или пък женска интуиция, макар че на твое място не бих я пренебрегнал. Това, което ти, Дизмъс Харди, човекът, а не адвокатът, трябва да направиш, ако наистина искаш да я спасиш, е да престанеш да се съмняваш в нея, да престанеш дори да мислиш, че може да е виновна.
— Франи, съдът я призна за виновна. Този въпрос е решен.
Беше му приятно да чувства върховете на пръстите й в косата си.
— Аз смятам, че не е.
— Аз пък не съм в състояние да го докажа. Убила е Нед…
— Онова е различно.
— Не чак толкова. Нед е мъртъв. Лари е мъртъв…
Франи стана и отиде до камината, където подреди малкото стадо месингови слонове, които обичаха да пасат там.
— Дизмъс, продължаваш да мислиш като адвокат. Търсиш аргументи.
— Това е професията ми, Фран.
Тя се обърна към него.
— Не те обвинявам. Просто ти казах, че тя не е убила никого. Това е реалността, а не закона. Каквото и да са решили съдебните заседатели.
— Това е твоята реалност, Фран.
— По дяволите, изслушай ме! Ако искаш да се караме за думи, продължавай. Само че забравяш нещо много съществено.
— Така ли? И какво е то?
— Чудесно. Побесней и се разкрещи. Тъкмо от това имаш нужда.
Харди наистина щеше да побеснее. Стана и стисна юмруци, затвори очи, пое дъх.
— Добре, извинявай. Кажи ми какво забравям.
— Щом като Дженифър не е убила Лари и Мат, значи го е направил някой друг. При това, защото е имал причина.
Харди поклати глава.
— Проверих всички възможности. С Теръл, с Глицки, с Фримън…
— Значи си пропуснал нещо.
— Възможността Дженифър да е виновна. Какво ще кажеш?
Франи не реагира.
— Не е. Сигурна съм и знам, че и ти си сигурен. Пауъл не е прав.
— Кой знае.
Франи тръгна към кухнята.
— Ще ми се да изпия чаша вино. Няколко чаши вино. Ако искаш, прави ми компания, все ми е едно.
— Наемен убиец?
Бяха се поуспокоили. Беше десет и половина, а бутилката шардоне бе почти празна. Харди беше изредил всички възможни хора с мотив да убият Лари Уит и най-накрая двамата стигнаха до извода, че някой от тях стои в дъното на всичко, че дори и да има алиби, този някой е наел убиец.
Харди поклати глава.
— Не мислиш ли, че един професионалист би използвал собствено оръжие? Чувала ли си наемен убиец да стреля с оръжието на жертвата?
Франи отпи глътка вино.
— Не знам. Не съм специалистка по тези въпроси.
— А как е влязъл? Как е излязъл?
— По нормалния начин. Има ли врата към задния двор? Прозорец? Все едно. Важното е, че има някой друг. Освен Дженифър.
— Франи, проблемът е, че ако се съглася с теб, трябва да се върна в самото начало, да започна от полицейското разследване.
— Може би Ейб…
Харди поклати глава.
— Ейб е добър човек, но повече няма да се занимава с това. Нито пък някой друг. Всичко е единствено в мои ръце.
— А ти не разполагаш с аргументи, които биха спасили живота на Дженифър, нали?
— Не, тя не желае да…
Франи сложи пръст на устните си, за да млъкне и му напомни, че вече е чула всичко това.
— Остава само едно — завърши тя.
— Целият съм в слух.
— Трябва да откриеш истинския убиец.
42
Харди усети, че Уолтър Теръл вече не му е приятел. Обади му се по телефона в службата малко преди девет, за да поговори с него. Каза му името си и че иска да му зададе един-два въпроса, а Теръл отговори:
— Върви да задаваш тъпите си въпроси на някой, който го е еня. — И затвори.