Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Сватбата на Терез Дьовил не беше и наполовина толкова голяма, а на семейството й му отне повече от година.
— Не! — безцеремонно я прекъсна Клейтън.
— В никакъв случай какво ще кажеш за шест месеца? — реши се на компромис Уитни.
— Давам ти шест седмици — заяви той.
— Но ако сватбата наистина ще бъде толкова голяма, ще е трудно да се организира дори за шест месеца!
Клейтън намигна съучастнически на Стивън и въздъхна:
— Добре Нека бъдат осем.
— Осем месеца! — възкликна доволно Уитни. — Едва ли бъде достатъчно, а в същото време звучи така, сякаш е цяла вечност.
— Имах предвид осем седмици — поправи я годеникът й — Нито ден повече. Майка ми ще ти помогне. Ще се постарая да ти осигуря цяла група помощници и смятам, че осем седмици са напълно разумен срок.
Уитни му хвърли убийствен поглед, но сърцето й пееше от щастие. Тя също не искаше да чака.
Клейтън седеше удобно на дивана, прегърнал Уитни и разговаряше с брат си. Постепенно усети, че тялото й се отпуска и натежава. Погледна към нея.
— Заспала е — тихо рече той. Нежно я отмести, надигна се и я взе на ръце. — Денят беше твърде уморителен за теб, скъпа — прошепна, когато Уитни се размърда и се притисна към гърдите му. — Стивън, изчакай ме тук. Искам да ти кажа нещо.
Няколко минути по-късно, след като сложи Уитни в леглото в една от стаите за гости и се увери, че всичко е наред, той се върна в салона и затвори вратите зад себе си. Стивън му подаде чаша бренди.
— Искам да ти задам два въпроса — каза спокойно Клейтън.
Брат му се усмихна.
— Не съм изненадан, ваша светлост.
— Откъде разбра коя е Уитни и какво означава за мен?
— Ти ми каза. Когато преди време се напихме с теб, ти ми разказа всичко за нея. Не пропусна да споменеш и зелените й очи!
Клейтън се наведе напред и започна да върти празната чаша в ръцете си.
— Какво още ти казах през онази нощ?
За момент Стивън се изкуши да излъже от любезност, но се отказа, срещайки напрегнатия поглед на брат си.
— Разказа ми всичко — призна с въздишка той. — Включително и за болката, която си й причинил. Когато тя се появи тук днес, убедена, че си получил бележката й, ми беше достатъчен само един поглед, за да взема решение. След като загубата й ти се отразяваше толкова зле, просто трябваше да направя нещо, за да си я върнеш обратно.
Клейтън кимна. Обяснението му се стори достатъчно ясно и приемливо.
— И още един въпрос — твърдо рече той.
— Каза, че ще ми зададеш само два въпроса, а вече прехвърли лимита си — предупреди го добродушно брат му.
Той не обърна внимание на забележката.
— Бих искал да знам какво мога да направя за теб, за да покажа благодарността си — понижи глас той.
— Парите или живота! — засмя се Стивън, обръщайки разговора на шега.
— Твои са — сериозно рече Клейтън.
Когато си легна, дълго не можа да заспи. Още не можеше да повярва, че Уитни е тук, че след всички ожесточени битки помежду им тя беше дошла, за да завърши онова, което двамата бяха започнали.
Спомни си израза на лицето й, когато разговаряха в библиотеката. Бедната, умираше от ужас, докато очакваше той да отрече, че продължава да я желае. После беше извървяла разстоянието до него с високо вдигната глава, а очите й блестяха от обич и покорство. До края на живота си нямаше да забрави как беше потъпкала гордостта си заради любовта си към него. Това беше по-важно от всичко друго на този свят.
Сутринта щеше да я разпита по-подробно, за да разбере причината за промяната в отношението й към него в промеждутъка между венчавката на Елизабет и тържествения прием. Не, поправи се с крива усмивка той, щеше да я помоли му обясни.
30.
Когато Уитни се събуди, главата й беше замаяна от приятните сънища. Отвори очи и огледа стаята, в която се намираше. Погледът й се спря върху Мери, червенокосата прислужница, която я беше обслужвала по време на предишното й пребиваване в двореца.
— Господарят дебне покрай стълбището вече повече от час — поверително съобщи Мери. — Каза да ви предам, че денят е необичайно топъл за сезона и можете да излезете заедно на езда.
— Този човек си въобразява, че е кралят на Англия! — възкликна Клариса, втурвайки се в стаята. — Решава, че иска да се ожени за моето малко момиченце, и урежда тя да бъде транспортирана от Франция в Англия. Решава, че иска да я заведе на бал, и ето ни в Лондон! Тази сутрин му хрумва, че иска да язди, и ме изритва от леглото в ранни зори, за да донеса остатъка от багажа на възлюбената му! По тъмно! — възропта отново тя и отметна завивките на Уитни. — Когато всички нормални хора още спят!