Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Ще се върна след около два часа. Ще ме чакаш ли? — попита развълнувано.
Уитни кимна, но когато Клейтън понечи да излезе от кабинета, го спря:
— Клейтън, когато Ванеса ме разпитваше за дарбите, които притежавам, забравих да спомена, че наистина имам едно ценно качество. То е толкова…толкова прекрасно, че напълно компенсира липсата на останалите.
— И кое е това прекрасно качество, малка моя? — нежно попита Клейтън.
— Накарах те да ме обикнеш — прошепна задавено. — Не знам как, но наистина те накарах да ме обикнеш.
Тя наблегна на последната дума. Усмивката на Клейтън изчезна. Лицето му стана сериозно и напрегнато. Стивън почувства, че трябва да остави двойката насаме, и тихо излезе от кабинета.
Няколко минути по-късно херцогът се върна в салона, за да отведе Ванеса до дома й. Той погледна с благодарност брат си и му прошепна, кимайки многозначително към вратата на кабинета:
— Стивън, не я изпускай от погледа си!
Докато чакаха завръщането на Клейтън, Уитни попита:
— Какво те накара да ме поканиш на вечеря, след като беше повече от очевидно, че Клейтън е против оставането ми тук? Защо ми помогна? Та аз можех да се окажа просто някоя случайна позната на брат ти, която…
— Аз знаех, че не си просто случайна позната на брат ми — поправи я Стивън. — Името ти е Уитни и имаш зелени очи. Преди няколко седмици по време на една пиянска нощ брат ми ми разказа това онова.
Два часа по-късно, когато Клейтън се върна, брат му подхвърли:
— Предполагам, че не си оставил лорд Стандфийлд в особено добро настроение.
— Лордът се държа разумно — кратко отвърна Клейтън, седна на дивана до Уитни и прехвърли ръка през рамото й. После се обърна към майка си и Стивън и безцеремонно рече: — Предполагам, че вие двамата сте доста изморени от дългото пътуване. Не се съмнявам, че желаете да си починете.
— Изморена съм не само от дългото пътуване — през смях отвърна херцогинята, надигна се от мястото си и пожела на всички лека нощ.
Стивън обаче не последва примера на майка си. Той се облегна назад, скръсти ръце на гърдите си и заяви:
— Аз изобщо не съм изморен, скъпи ми братко. Освен това искам да чуя какви са плановете ви за сватбата. — Избягна острия като кинжал поглед на Клейтън и очаквателно загледа Уитни. — Е, кога ще бъде щастливото събитие?
Клейтън въздъхна примирено и се обърна с усмивка към любимата си:
— Колко време ще ти е необходимо, за да се подготвиш, скъпа?
На Уитни повече й се искаше точно в този момент да бъде в прегръдките му, да усеща устните му върху своите, вместо да обсъжда сватбени планове. Но и тя като Клейтън нямаше друг избор, освен да отвърне на въпроса на Стивън.
— Предполагам, че сватбата ще бъде голяма? — замислено рече.
— Много голяма — потвърди Клейтън.
— Тогава подготовката ще отнеме много време. Трябва да се осигури всичко необходимо, да се подготвят официалните тоалети, да се изпратят поканите… — Тя замълча. — Приблизително колко гости ще имаме?
— Около шестстотин, предполагам — отвърна любимият й
— По-скоро близо хиляда — поправи го през смях Стивън. — Освен ако не искаш да засегнеш смъртно някои от роднините ни.
На лицето на Уитни се изписа ужас и Стивън побърза да я успокои:
— Херцозите от рода Уестморланд винаги се женят в църква, а сватбените тържества обикновено се провеждат в тази къща. Това е стара традиция, с която всички са запознати, затова не е нужно да се притесняваш какво ще си помислят хората, когато сватбата се отпразнува в дома на младоженеца, вместо в твоята къща.
— Винаги се женят в църква и винаги празнуват тук? — повтори Уитни и погледна обвинително годеника си. — Като помисля само как ме заплашваше, че ще ме отвлечеш в Шотландия и там ще ме принудиш да се омъжа за теб!
Клейтън доволно се засмя и погали лицето й.
— Обичаят, мадам, е създаден преди много години. Първия херцог на Клеймор е отвлякъл своята възлюбена от къщата на баща й, намиращ се на няколко дни път от Клеймор. По пътя е имало манастир и тъй като моят предшественик на практика бил опозорил дамата, един от монасите се съгласил да ги венчае въпреки временната съпротива на булката. Сватбата се е състояла в двореца Клеймор, защото разгневените близки на дамата не били в настроение да отпразнуват в дома си събитие, което според тях било по-скоро повод за война, отколкото за радост. — Усмивката му стана по-широка. — Така че, ако те бях отвел в Шотландия и бях оженил за теб там, а после те бях върнал тук, щях точно да спазя древната традиция.
Отговорът я задоволи и Уитни предпочете да се върне а въпроса за подготовката на сватбата.