Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Аз мисля, господин Сайръс — отвърна морякът, — аз мисля, че вие можете да построите и голям, и малък кораб. Имаме си и дърва, и сечива. Въпрос само на време.
— А колко месеца са необходими, за да се построи един двеста и петдесет-тристатонен кораб? — попита Сайръс Смит.
— Най-малко седем-осем месеца — отвърна Пенкроф. — Нека имаме предвид, че няколко седмици няма да се работи и ще можем да се смятаме много щастливи, ако корабът ни бъде готов за идещия ноември.
Посъветваха се с останалите преселници, които одобриха плана на инженера. Наистина това беше най-доброто разрешение на въпроса. Разбира се, да се построи кораб с двеста-триста тона вместимост беше трудна работа, но преселниците вярваха в силите си и тяхната вяра беше оправдана от много постигнати вече успехи.
Сайръс Смит се зае да направи плана на кораба и да определи модела. В това време другарите му сечаха и превозваха дърветата, които щяха да бъдат необходими за ребрата, за скелета и обшивката. Горите Фар-уест им доставиха прекрасен дъб и бряст. Използваха пътеката, която бяха проправили при последния излет, за да отворят по-удобен път, който бе наречен пътят Фар-уест.
Всички дървета бяха наредени под широк дървен навес край Комините, докато дойдеше времето да бъдат използвани.
Времето през април беше доста хубаво, както често се случва през октомври в Северното полукълбо. В същото време преселниците се заеха усилено и със земеделието и скоро не остана и следа от опустошенията на възвишение Обзор. Възстановиха мелницата и нови постройки се издигнаха на мястото, гдето се намираше курникът. Разпределили си бяха работата и никой от преселниците не стоеше със скръстени ръце. Работниците се радваха на много добро здраве и чудно настроение оживяваше вечерите в Гранитния дом, където ковяха хиляди планове за бъдещето!
Разбира се, и Еъртън живееше заедно с тях и вече не ставаше и дума да се върне пак в кошарата. Все пак той продължаваше да бъде постоянно тъжен, не говореше много и се присъединяваше по-скоро към работата, а не към удоволствията на другарите си. Но той беше неуморим работник, здрав, ловък, съобразителен и умен. Всички го обичаха и уважаваха и той знаеше много добре това.
И кошарата не беше изоставена. През ден един от преселниците се качваше на колата или яхваше някоя онага, отиваше да наобиколи стадото муфлони и кози и донасяше млякото, което беше необходимо за кухнята на Наб.
Не ще и дума, че телеграфната връзка между Гранитния дом и кошарата беше възстановена.
Към 15 май килът на новия кораб лежеше в корабостроителницата, а скоро форщевенът и ахтерщевенът, пъхнати в дълбеи на двата му края, се издигаха почти отвесно. Килът от здрав дъб беше дълъг сто и десет стъпки, което позволяваше бимсът да се направи двадесет и пет стъпки широк. Но това беше единственото нещо, което дърводелците успяха да свършат до настъпването на лошото време и на студовете. Следващата седмица успяха да поставят само първите ребра на кърмата. После трябваше да преустановят работата.
Сайръс Смит и другарите му бяха изпитвали вече острите зимни студове на остров Линкълн. Те съответстваха на студовете в щатите Нова Англия, които се намират почти на едно и също разстояние от екватора като остров Линкълн.
— Забелязали са даже — заяви един ден Сайръс Смит на другарите си, — че при една и съща ширина островите и крайбрежията са изложени на по-малки студове от средиземноморските области. Често съм чувал например да казват, че зимата в Ломбардия е много по-сурова от зимата в Шотландия и това навярно се дължи на морето, което връща през зимата топлината, поета през лятото. В тоя случай островите са поставени при по-благоприятни условия.
— Но тогава, господин Сайръс — запита Хърбърт, — защо остров Линкълн сякаш не се подчинява на тоя общ закон?
— Трудно е да се обясни — отвърна инженерът. — Все пак аз съм склонен да приема, че тази област се дължи на местоположението му в Южното полукълбо, което, както ти е известно, момчето ми, е по-студено от Северното.
— Така е — съгласи се Хърбърт, — и плаващите ледове се срещат при по-ниска ширина в южната, а не в северната част на Тихия океан.
— Истина — обади се Пенкроф, — и когато бях китоловец, съм виждал ледени планини дори срещу самия нос Хорн.
— Тогава — заяви Джедеон Спилет — силните студове на остров Линкълн могат да се обяснят с ледовете и ледените брегове, които се намират сравнително наблизо.
— Твърдението ви е наистина много допустимо, драги Спилет — отвърна Сайръс Смит, — и явно е, че тия сурови зими се дължат на близките ледове. Ще ви напомня също, че чисто физическа причина прави Южното полукълбо по-студено от Северното. И наистина щом през лятото слънцето е по-близо до това полукълбо, през зимата то е неизбежно по-далече. С това се обяснява защо и в двата случая имаме прекалена температура и ако зимата на остров Линкълн е много студена, не забравяйте, че през лятото, напротив, имаме големи горещини.