Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Едното крило беше отворено.
— Какво говорехте — обърна се инженерът към моряка и към Джедеон Спилет.
И двамата стояха смаяни.
— Кълна се в спасението на душата си, че преди малко вратата беше затворена! — заяви Пенкроф.
Преселниците се двоумяха. Били ли са разбойниците в кошарата, когато Пенкроф и дописникът са извършвали разузнаването? Положително да, защото вратата тогава е била затворена, а само те можеха да я отворят! Още ли бяха там или някой от тях беше излязъл?
В тоя миг Хърбърт, който беше пристъпил няколко крачки навътре, се дръпна бързо назад и хвана Сайръс Смит за ръката.
— Какво има? — попита инженерът.
— Светлина!
— В къщата ли?
— Да!
И петимата пристъпиха към вратата и наистина в прозореца насреща трептеше бледа светлинка. Сайръс Смит бързо взе решение.
— Това е единствената вероятност да намерим разбойниците затворени в къщата, без да ни очакват — каза той на другарите си. — Ще ги пипнем! Напред!
И преселниците се промъкнаха в кошарата, готови да стрелят. Колата оставиха навън — пазеха я Топ и Юп, които бяха вързани за всеки случай.
Сайръс Смит, Пенкроф и Джедеон Спилет, от една страна, и Хърбърт и Наб, от друга, вървяха край оградата и разглеждаха оная част на кошарата, която беше напълно тъмна и пуста.
Скоро всички стигнаха край къщата, пред вратата, която беше затворена.
Сайръс Смит даде знак на другарите си да не мърдат и приближи до слабо осветения отвътре прозорец.
Погледът му обгърна единствената стая в долния етаж на къщата.
На масата светеше фенер. Край масата се намираше леглото, гдето спеше някога Еъртън. На леглото лежеше човек.
Изведнъж Сайръс Смит се дръпна и извика сподавено:
— Еъртън!
Веднага преселниците блъснаха вратата и се втурнаха в стаята.
Еъртън изглеждаше заспал. По лицето му личеше, че беше страдал дълго и жестоко. По китките и по глезените на краката му имаше дълбоки рани.
Сайръс Смит се наведе над него.
— Еъртън! — извика инженерът и сграбчи ръката на този, когото намери така неочаквано.
При този вик Еъртън отвори очи и изгледа най-напред Сайръс Смит, а после и другите.
— Вие! — извика той. — Вие!
— Еъртън! Еъртън! — повтори Сайръс Смит.
— Къде съм?
— В къщата, в кошарата!
— Но те ще дойдат! — извика Еъртън. — Пазете се! Пазете се!
И Еъртън падна премалял.
— Спилет — каза тогава инженерът, — можем да бъдем нападнати всеки миг. Вкарайте колата в кошарата. После залостете вратата и елате всички тук!
Пенкроф, Наб и дописникът побързаха да изпълнят нарежданията на инженера. Нямаха нито миг за губене! Може би и самата кола беше вече в ръцете на разбойниците!
Дописникът и двамата му другари прекосиха бързо кошарата и стигнаха вратата на оградата, зад която Топ ръмжеше глухо.
Инженерът остави за малко Еъртън и излезе от къщата с пушка в ръка. Хърбърт беше до него. И двамата наблюдаваха хребета на възвишението, което се издигаше зад кошарата. Ако разбойниците се бяха скрили там, можеха да избият преселниците един по един.
Скоро се зададе някаква черна маса. Колата навлизаше в осветения кръг и Сайръс Смит чу скърцането на вратата, която другарите му затваряха и залостваха здраво двете й крила отвътре.
Но в същия миг Топ скъса яростно връвта си, залая бясно и се спусна към дъното на кошарата вдясно от къщата.
— Внимавайте, другари, за прицел! — извика Сайръс Смит.
Преселниците дигнаха пушките си и бяха готови за стрелба. Топ продължаваше да лае, а Юп го догони и започна да пищи пронизително.
Преселниците тръгнаха подире му и стигнаха рекичката, която беше засенчена от големи дървета.
И какво видяха там на светлото?
Пет трупа, прострени на брега!
Труповете на разбойниците, които бяха слезли преди четири месеца на остров Линкълн!
Глава XIII
Какво ли се беше случило? Кой беше убил каторжниците? Еъртън ли? Не, защото само преди малко той се боеше да не се върнат!
Но Еъртън беше заспал толкова дълбоко, че не можеха да го събудят. След няколкото думи, които каза, го обзе страшна слабост и той отново падна неподвижен в леглото си.
Под влияние на силна възбуда, обзети от хиляди смътни мисли, преселниците чакаха цялата нощ, без да излязат от къщата на Еъртън, без да се върнат на мястото, където лежаха труповете на разбойниците. Ясно, че Еъртън не можеше да им каже при какви обстоятелства бяха загинали те, нали той самият не знаеше, че се намираше в къщата, в кошарата.