През пустинята

— Нали искаш да идеш в Амадие, сихди?

— Да. Това го знаеш отдавна.

— Знаех го, но не познавах пътя, който води дотам. Аллах валлах! Това е пътят към смъртта и джехената!

Халеф направи замислената физиономия, която вече бях виждал.

— Толкова ли е опасно, Хаджи Халеф Омар? — попитах аз.

— Не ми ли вярваш, сихди? Тогава ще ти го докажа. Внимавай! Чух, че пътьом искаш да посетиш тримата мъже — Пали, Селек и Мелаф, — които ти спаси на острова на абу-хамедите и които след като оздравяха при хадедихните, се върнаха в родината си.

— Точно така.

— Тогава с нас е свършено. Ти и аз, ние двамата, сме правоверни, а всеки правоверен, който иде при тези мъже, изгубва живота си и възможността да иде на небето.

— Това е ново за мен, Халеф. Кой ти го каза?

— Всеки мюсюлманин го знае. Не си ли научил още, че страната, в която те живеят, се нарича Шейтанистан?

Ах, сега разбрах какво имаше предвид Халеф. Той се страхуваше от джесидите, от поклонниците на дявола. Въпреки това се престорих, че нищо не разбирам, и продължих да питам:

— Шейтанистан ли? Страната на дявола? Как така?

— Там живеят риджал еш шейтан[125], хората на дявола, които се кланят на шейтана.

— Халеф, къде има тук хора, които се кланят на дявола?

— Има такива. Не си ли чувал за тях?

— О, да! Но тези хора живеят в страна, далеч отвъд голямото море, франките я наричат Австралия. Там живеят диви хора, които имат дявол, когото наричат Яху, и му се кланят. Но тук няма хора, които да правят подобно нещо.

— Сихди, ти си по-умен от мен и от много други хора, понякога обаче твоят ум и твоята мъдрост се изпаряват. Попитай всеки, когото срещнеш, и той ще ти каже, че в Шейтанистан се кланят на дявола.

— Присъствал ли си, когато му се молят?

— Не. Но съм чувал.

— Тогава ще ти кажа, че всичко това са празни приказки, защото джесидите не допускат на богослуженията си хора, които са от друга вяра.

— Вярно ли е?

— Определено. Или поне би било голямо изключение, ако някога разрешат на чужд човек да присъства на молитвите им.

— И все пак всичко, което правят, се знае.

— Как така?

— Не си ли чувал, че ги наричат чира сьондюрен[126]? Както ми казаха, това било лошо име, което разкривало престъпния им живот. Не знам какво означава.

— Не означава нищо друго освен «изгасящ светлината».

— Виждаш ли, сихди! На техните богослужения се загасят свещите. Оттук може да се направи извод, че се вършат тъмни дела.

— Тогава са ти казали голяма лъжа. Объркали са джесидите с друга секта. Какво още знаеш за тях?

— В техните храмове има по един петел или паун, на който се кланят, а това е дяволът.

— О, Халеф, колко е къса паметта ти! Кажи ми, имат ли джесидите много храмове?

— Имат.

— И във всеки от тях стои по един петел?

— Да.

— Колко дяволи има тогава? Мисля, че е само един?

— Да, сихди, има само един-единствен, но той е навсякъде. А освен това имат и фалшиви ангели.