Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Ще получите хипервентилация — каза Рен. — Дишайте по-бавно.
Дълбоко си поех въздух и бавно го издишах, като броях наум, за да не бързам. Стигнех ли до петнайсет, отново вдишвах.
— Добре ли си? — попита той.
— Какво става там? — прозвуча гласът на Фултън.
— Засега нищо — отвърна Рен.
— Всичко е наред — рекох аз.
— Докладвайте обстановката — каза Фултън.
— Липсват четири ковчега. Два може да са потънали, но остават още два. Питаме се къде ли са се дянали — рекох аз.
— Бъдете много внимателни — каза той.
— Като девственица през първата си брачна нощ — прошепнах аз.
Някой се засмя. Винаги е хубаво да си забавен. Опитах се да стъпя на следващото стъпало, нагазила до колене във водата, и внезапно се подхлъзнах. Само благодарение на здравото ми вкопчване в перилото не потънах цялата. Седнах във водата, която стигна до брадичката ми, и се почувствах изплашена и глупава. Една комбинация, която никога не ме е изпълвала с възторг.
Рен дойде при мен. Лъчът на прожектора пробягваше по водата, докато той ми помагаше да се изправя. Наистина се нуждаех от помощ. Вдигнах браунинга към светлината и от него закапа вода.
— Дали пистолетът ти все още е в изправност? — попита Рен.
— И под вода може да стреля — отвърнах аз. Все така ми е забавно колко много хора смятат, че няколко капки вода могат да повредят пистолет. Разбира се, после трябва старателно да бъде почистен, но при стрелба водата не пречи. Времето, когато барутът е трябвало да се пази сух, е отдавна отминало.
Спуснах се по оставащите стъпала и бавно се потопих в хладната вода. Дишах все по-отривисто. Майната му, наистина се страхувах. Така, изправена на крака във водата, можех да бръкна в джоба си за фенерчето или да извадя пушката от калъфа й на гърба ми. Но преди да започна да сменям оръжията, почаках детектив Тами да слезе, за да ме прикрива с пистолета си. Все още не знаех дали тя щеше да се справи, дали е добра в стрелбата, но все пак по-добре, отколкото нищо.
Водата стигаше до гърдите ми, почти до подмишниците. Много бавно се придвижвах напред, повече плувах, отколкото вървях. Държах оръжието с двете си ръце, готова за стрелба, но, разбира се, готова дотолкова, доколкото можех да бъда във вода до гърдите и в космически скафандър, който дори не беше мой.
Никак не ми харесваше фактът, че липсват два ковчега с вампирите в тях. Не беше изключено просто да са потънали, но стомахът ме присвиваше от напрегнатото очакване, че ей сега ще ме уловят за крака и ще ме дръпнат под водата. Единият ми крак попадна на нещо твърдо и дъхът ми секна за миг. Побутнах го леко с крак. Приличаше на кутия с боя. И вампирите, като всички нас, държат в подземията си всякакви непотребни вещи.
— Натъкнах се на неопределен предмет — рекох аз.
— Говорите като истински пожарникар — отбеляза Рен.
— Ковчег? — попита детектив Тами от стълбището. Тя най-сетне беше навлязла във водата.
— Не, просто някаква кутия.
Ковчегът почти беше доплавал до мен. Без усилия. Протегнах ръка, за да го отблъсна леко.
— Когато Рен и Такър се доберат до ковчега, аз ще се отместя встрани. Прикривайте ме, докато извадя пушката.
— Разбрано — каза Тами. Тя бе поставила ръцете си една над друга, с едната държеше фенерчето, а с другата пистолета и лъчът следваше движението на цевта. Тя зорко наблюдаваше водата в търсене и на най-слабото движение. Когато я видях да прави това, напрежението в раменете ми поотслабна.
— Не отваряйте ковчега, преди да съм готова — казах аз и установих, че вече дишам нормално. Задушаващата теснота се бе отдръпнала след прилива на чист адреналин вследствие на това, че бях до гърдите във вода и в обкръжението на вампири. Можех да оставя фобиите си за по-късно, ако оцелеех.
Рен и Такър хванаха двата края на ковчега. Дори на тях им беше трудно да се движат във водата в пълно снаряжение.
— Свалям пушката си, Рейнолдс.
— Прикривам те — обади се тя.
Отместих се малко встрани и преметнах калъфа с пушката от гърба на гърдите си. Замислих се за миг къде да сложа браунинга — в джоба на панталона или в калъфа, където досега беше пушката. Избрах калъфа. Щях да го държа отпред и нямаше да ми е трудно да извадя пистолета, ако ми потрябваше.
Измъкнах пушката, опрях приклада в рамото си, заех позиция за стрелба, доколкото беше възможно във водата, и казах:
— Отворете го.
Такър придържаше ковчега, а Рен вдигна капака и в този момент ми закри полезрението.
— Рен, не виждам ковчега.
— Какво?
— Направете крачка вдясно! — рекох.
Той се подчини, без да задава повече въпроси, но и това забавяне можеше да е достатъчно, за да го ранят или убият. Вампирката лежеше по гръб, дългата й коса бе разпиляна около бледото й лице, едната й ръка лежеше на гърдите, като при спящо дете.