Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Той замига, погледът му беше размътен — навярно от лекарствата, помислих си.
— Как си?
— Ти ми кажи.
Той се усмихна, опита се да стане, но първо трябваше да си поеме дълбоко въздух.
— Ако не бях ранен, сега щях да помагам на Тами да спасява вампири.
Притискането в гърдите, което усещах, поотслабна.
— Значи тя е жива. Помислих си, че съм я сънувала.
Той пак замига.
— Да, жива е. И Рен също.
— Как така? — попитах аз.
Той се ухили.
— Един вампир, известен с прозвището Странника, изглежда е способен да се вселява в тела на други вампири. Каза, че бил член на техния Съвет и дошъл да помогне. Била си се обърнала за помощ към него.
Лари ме гледаше много внимателно и помътнелият му от лекарствата поглед се проясняваше. Той сякаш се опитваше да ме накара да говоря истината.
— Общо взето така беше — признах.
— Той овладя тялото на вампира, който нападна Тами и Рен. И ги спаси. Тами бръкнала в пастта на вампира и ръката й е счупена, но ще зарасне.
— А Рен?
— Добре е, но е съсипан от скръб по Такър.
— Значи тя не е успяла да се измъкне.
— Била е разкъсана, почти на две — поклати глава той. — Само защото е била в защитен костюм не се е разпаднала.
— Значи не ти се е наложило да я промушваш с кол — рекох.
— Вампирите сами бяха свършили тази работа. Изнесоха тялото на Такър, но не и телата на вампирите, които ти си убила. Те все още са си там.
Погледнах го.
— Нека да позная — таванът е пропаднал, нали?
— Не бяха минали и пет минути, откакто извадиха тялото на Такър и положиха теб на тревата, когато той рухна. Тялото на вампира, което Странника използва, се запали. Никога не бях виждал как горят вампирите. Беше впечатляващо и страшно. Отломките засипаха вампира. Не можеха да го изровят до падането на мрака, защото на слънце пак щеше да се запали. Докато се подготвяха, той сам се откопа.
— Нападнал ли е някого? — попитах аз.
Лари поклати глава.
— Изглеждаше напълно спокоен.
— Ти си бил там?
— Аха.
Не продължих да разпитвам. Нямаше смисъл да се безпокоя какво би могло да се случи, ако вампирът се беше освободил и бе освирепял. Замислих се над това, че Странника не е можел да понесе излагането на слънце, а Уорик можеше. Издръжливостта на слънчева светлина, дори на слаба и разсеяна, беше рядко умение сред ходещите мъртъвци. А може би Уорик беше прав. Може би това беше Божия милост. Коя бях аз, че да знам?
— Така ли ми се струва, или наистина не ти е трудно да се движиш и не те боли толкова много?
— Изминаха две денонощия. Вече оздравявам.
— Моля?
— Ти беше в безсъзнание повече от един ден. Вече е неделя следобед.
— Мамка му! — казах аз. Дали Жан-Клод се е срещнал със Съвета без мен? И дали „вечерята“, каквото и да означава това, вече се е състояла? — Мамка му! — повторих.
Все още намръщен, Лари заговори:
— Трябва да ти предам едно съобщение от Странника. Кажи ми защо изведнъж така се изплаши, и ще ти го предам.
— Нека просто да го чуя, Лари, ако обичаш!
Със същата намръщена физиономия той рече:
— Вечерята е отложена и ще се състои, когато се почувстваш достатъчно добре, за да присъстваш.
Облегнах се на възглавниците и дори не се опитвах да скрия какво облекчение изпитах.
— Анита, какво става, по дяволите?
Може би виновен беше шокът, който бях преживяла. Или пък не ми се искаше да лъжа в очите Лари. Каквото и да бе това, аз му разказах всичко, както си беше. За Ричард и за знаците. Той знаеше за тях, но не това, което бях разбрала неотдавна. Премълчах някои неща, но не много. Когато свърших, Лари пак седна на стола си. Изглеждаше смаян.
— Е, кажи нещо.
Той поклати глава.
— Света Богородице, не знам откъде да започна. Жан-Клод снощи даде пресконференция и до него седеше Странника. Те говореха за съюз между вампирите и хората. Странно, предвид ужасните събития напоследък.
— В чие тяло беше Странника? — попитах аз.
Лари настръхна.
— Тази е една от най-зловещите вампирски способности, струва ми се. Той използва някакъв вампир от Църквата на Малкълм. И Малкълм присъстваше на пресконференцията. Странника е използвал своите способности, за да помогне за спасяването на другите вампири, включително и на Малкълм.
— Кой беше преводач преди настъпването на нощта?
— Балтазар, неговият човешки слуга.
— Балтазар в служба на обществото, това наистина звучи зловещо.
Лари се намръщи.
— Той ми каза, че много си пада по червенокоси мъже. Шегува ли се?
Засмях се и от това ме заболя главата. Усилващото се главоболие изведнъж стана много осезаемо, сякаш през цялото време го е имало, само лекарствата го бяха притъпили. Съвременната фармакология е незаменима.