Огнено жертвоприношение

Рен се добра до стълбището и започна да се изкачва, държейки се за перилото. Той се опита да повтори номера с потропването, който изпълнявахме на слизане, и едва не падна обратно във водата.

— Ще тръгна нагоре, ако стълбището пропадне, гледайте да ме измъкнете, преди да ми е свършил въздухът.

— Ще положим всички усилия — казах аз.

— Благодаря — рече той. Беше много удобно да си разменяме иронични реплики чрез микрофоните.

Такър се беше заела с другия ковчег. Рейнолдс с мъка си беше проправила път през водата и беше отишла да го придържа, докато Такър свали капака. Но Такър не беше достатъчно висока и силна, за да го вдигне с лекота и да го пусне, както бе направил Рен. Тя просто го блъсна. Капакът падна и силно се тресна в другия ковчег. Върховете на пръстите ми изтръпнаха при този екот.

— По дяволите! — въздъхна Рейнолдс.

— Всичко наред ли е? — попита Фултън.

— Да, само малко нервничим — казах аз.

— Как си, Такър? — попита капитанът.

— Аз изругах, извинявам се — отвърна Рейнолдс.

Вторият вампир беше мъж с къса кестенява коса и бледа кожа, изпъстрена с лунички. На ръст беше над метър и осемдесет и вкарването му в чувала щеше да е още по-трудно.

Такър предложи да се завлече ковчегът до стълбището и после тялото да се издърпа по него. Предложението й ми се стори смислено и го одобрих. Долният край на стълбището беше потънал в мрак, така че и вампирът вероятно нямаше да има нищо против.

Рейнолдс и Такър вече бяха завлекли ковчега към стълбището, когато Рен се върна долу. Той постави един разтворен чувал по цялата дължина на тялото и рече:

— Ако Рейнолдс и Такър поддържат ковчега, аз просто ще го преобърна и тялото ще влезе в чувала.

— Добра идея — съгласи се Такър и навлезе по-дълбоко във водата.

Рейнолдс ме погледна и аз кимнах.

— Хайде.

Тя се премести към другия край на ковчега и вече не държеше пистолета си насочен, а фенерчето й увисна с лъча надолу във водата и заприлича на далечно златисто кълбо от светлина в тъмно езеро.

Рен се наведе над тялото, за да го обърне настрана.

— Рен, отново ми закривате полезрението — казах аз.

— Извинявам се — рече той, но вече беше пъхнал ръцете си под тялото и не се отмести.

— Малко встрани, по дяволите.

— Вече почти го напъхах в чувала.

Главата на вампира помръдна конвулсивно. Това понякога се случва при тях дори „насън“, но сега не ми хареса.

— Оставете го и отстъпете назад, Рен, веднага!

В този момент моят кръст и кръстът на Рейнолд блеснаха като две малки бели слънца.

Рен ме послуша, но вече беше късно. Вампирът се обърна към него, широко отвори уста и оголи кучешките си зъби. Той захапа костюма и се чу свистене на изпуснат въздух. Те бяха твърде близо един до друг, за да стрелям с пушката.

— Рейнолдс, твой е! — извиках аз.

Рен изкрещя.

В почти пълната тъмнина припламна изстрелът от пистолета на Рейнолдс. Вампирът се дръпна рязко назад с дупка в челото и пусна Рен. Но той не беше мъртъв, ни най-малко. Освирепелите вампири не се предават толкова лесно. Стрелях в бледото му лице. Разхвърчаха се пръски кръв и парчета месо; малки тежки късове се посипаха във водата като едри дъждовни капки. Вампирът падна назад върху отворения капак на ковчега, без глава. Пръстите му спазматично зашаваха по бялата обвивка от атлаз. Краката му ритаха. Рен падна по задник на стълбището.