Врагът на Господа

— Знам — отвърнах аз, чудейки се защо ми задава този въпрос точно сега, — че Мерлин го е спечелил при едно съзтезание по сънища в Ирландия и че ти го е дал при Камъните.

— Тогава той ми каза, че ако някога изпадна в голяма беда, трябва само да извадя меча, да го забия в земята и Гофанон ще дойде от Отвъдния свят, за да ми помогне. Нали така?

— Да, господарю.

— Тогава, Гофанон! — викна Артур и морският вятър понесе гласа му на изток. — Ела сега! — заповяда той, извади дългия меч и го заби дълбоко в пръстта.

Гларус надвика грохота на морето, вълните отново обгърнаха скалата и се плъзнаха обратно към дълбините, соленият вятър отново развя наметалата ни, но никакъв Бог не се появи.

— Дано Боговете ми простят, но така ми се искаше да заколя това дебело чудовище — каза накрая Артур, загледан в люлеещия се меч.

— И защо не го закла? — попитах аз дрезгаво.

Не отговори веднага, по хлътналите му бузи се стичаха сълзи.

— Предложих им да изберат смъртта, Дерфел, бърза и безболезнена — избърса сълзите си и с внезапен гняв ритна меча. — Богове! — плю той срещу треперещото острие. — Какви Богове?

Измъкнах Екскалибур от пръстта и избърсах върха му от полепналата кал. Артур отказа да го вземе и аз почтително го поставих върху един сив скален отломък.

— Какво ще стане с тях, господарю?

Той седна на някакъв камък. Мълчеше, вторачен в далечния дъжд над морето, сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.

— През целия си живот, Дерфел — каза той накрая, — съм се съобразявал с клетви. Не знам да живея по друг начин. Мразя клетвите. Всеки човек трябва да ги мрази, защото клетвите ни обвързват, лишават ни от свобода, а кой не би искал да е свободен? Но ако изоставим клетвите, ще бъдем като слепци. Ще настане хаос. Просто ще се сринем. Ще заприличаме на животните.

Сълзите изведнъж го задавиха и той млъкна, отдаден на мъката си. Гледах неспокойното сиво море и се чудех откъде идваха тези огромни вълни, къде започваха и къде свършваха.

— Ами ако си направил грешка като си се заклел? — попитах аз.

— Грешка ли? — погледна ме той и отново се обърна към океана. — Понякога — каза мрачно — човек не може да изпълни някоя клетва. Аз не можах да спася кралството на Бан, макар че Боговете са ми свидетели, че опитах, но това не бе по силите ми. Не изпълних тази клетва и ще си платя за това, само че аз не се отказах от клетвата, просто не бях в състояние да я спазя. Все още не съм убил Аел и ще трябва да изпълня тази клетва, не съм я нарушил, просто съм отложил изпълнението й. Обещах да отвоювам Хенис Уирън от Диурнач и ще го направя. Може би сгреших като дадох тази клетва, но съм се заклел и това е. Така, че това е моят отговор на въпроса ти. Дори и да си сгрешил, щом си се заклел, трябва да изпълниш клетвата си — Артур избърса сълзите си. — Така че, да, някой ден ще трябва да поведа копиеносците си срещу Диурнач.