Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
— Но на Марк не си давал никаква клетва — мрачно отбелязах аз.
— Така е — съгласи се той, — но Тристан се е клел, Изолда също.
— Какво ни засягат техните клетви?
Той се вторачи в меча. Сивото острие, украсено с преплитащи се спираловидни орнаменти, драконови глави с дълги езици, отразяваше далечните сиви облаци.
— Меч и камък — каза Артур тихо, замислен вероятно за деня, в който Мордред щеше да стане крал. После внезапно се изправи, обърна гръб на меча и се загледа към зелените хълмове.
— Да речем, че две клетви се сблъскват. Например, аз съм се заклел да се бия за теб и съм се заклел да се бия за твоя враг, коя от двете клетви трябва да спазя?
— Която си положил най-напред — отговорих аз, познавах закона не по-зле от Артур.
— А ако и двете са дадени по едно и също време?
— Тогава ще се подчиниш на преценката на своя крал.
— Защо на краля? — продължи да ме разпитва той сякаш бях някой новак, който скоро е учил законите на Думнония.
— Защото клетвата ти към краля — послушно отвърнах аз, — е над всички други клетви и ти си длъжен да му се подчиняваш.
— Значи кралят — каза Артур твърдо — е пазител на нашите клетви и без него ще останем заплетени в противоречивите си клетви. Без крал ще настане хаос. Всички клетви водят към краля, Дерфел, всичките ни задължения са свързани с краля и всичките ни закони са в ръцете на краля. Ако не зачитаме краля, не зачитаме реда. Можем да се сражаваме с други крале, можем дори да ги убиваме, но само защото заплашват нашия крал и неговия ред. Кралят, Дерфел, е народът, а ние принадлежим на краля. Каквото и да правим, трябва да подкрепяме краля.
Знаех, че не говори за Тристан и за Марк. Мислеше за Мордред и затова се осмелих да изкажа на глас онова, което тежеше над Думнония през всичките тези години.
— Има хора, които смятат, че ти трябва да бъдеш нашия крал, господарю.
— Не! — викна той. — Не! — повтори с по-тих глас, вперил поглед в очите ми. Аз погледнах надолу към меча, опрян на камъка.
— Защо не?
— Защото съм дал клетва на Утър.
— Мордред не става за крал. И ти знаеш това, господарю.
Той отново се обърна към морето.
— Мордред е нашият крал, Дерфел, и това е всичко, което ти и аз трябва да знаем. Той е пазител на нашите клетви. Ние не можем да го съдим, само той може да ни съди. И ако ти или аз решим, че някой друг трябва да бъде крал, тогава къде остава редът? Ако един човек отнеме трона несправедливо, всеки друг може да изяви претенции за него. Ако сега аз седна на трона, какво би попречило на някой друг да ме измести от там? Вече няма да има ред. Ще настане хаос.
— Мислиш ли, че Мордред го е грижа за реда? — горчиво запитах аз.
— Мисля, че Мордред още не е поел истински властта в ръцете си и че когато това стане, той може би ще се промени. Струва ми се по-вероятно да не се промени, но над всичко, Дерфел, стои вярата ми, че той е нашият крал и ние трябва да го понасяме, защото това е наш дълг независимо дали ни харесва или не. В целия този свят, Дерфел — грабна той внезапно Екскалибур и го размаха над хоризонта — в целия този свят има само един сигурен ред и това е редът на краля. Не на Боговете. Те са напуснали Британия. Мерлин си мислеше, че ще може да ги върне, но я виж Мерлин сега. Сенсъм ни разправя, че неговият Бог е силен, може и така да е, но мен това не ме засяга. Аз виждам само кралете, нашите клетви и нашите задължения са свързани с кралете. Без тях ние бихме били просто диви същества, които се борят за място под слънцето — Артур скри Екскалибур в ножницата. — Аз съм длъжен да подкрепям кралете, защото без тях ще настане хаос, затова казах на Тристан и на Изолда, че ще трябва да се изправят пред съда.
— Съд ли? — възкликнах аз и плюх. Артур ме изгледа гневно.
— Обвинени са в кражба. Обвинени са в клетвопрестъпничество. Обвинени са в разврат — последната дума изкриви устните му и той се обърна, за да я захвърли към морето.