Лейди Полунощ [bg]

Стърлинг ги зяпна и поклати глава.

- Вие сте луди. - Натисна с палец копчето на дистанционното и фаровете на джипа му присветнаха, когато отключи. - Стойте настрани от мен. Както Белинда каза, никаква намеса.

Той отвори вратата и се метна зад волана. Секунда по-късно джипът се отдалечи по улицата със свистящи гуми, оставяйки черни ивици върху асфалта.

Ема изпусна дъха си.

- Никак не е лесно да останеш дълбоко загрижен за безопасността му, а?

Кристина гледаше след джипа.

- Това е изпитание. - Ножът бе изчезнал, прибран обратно под презрамката й. - Ангелът би ни напомнил, че сме тук, за да спасяваме не само онези, които харесваме, но и неприятните и отблъскващите.

- Каза, че майка ти би го намушкала.

- Е - отвърна Кристина, - с нея невинаги сме на едно и също мнение.

Преди Ема да успее да отговори, тойотата на Института спря пред тях и Марк се показа от задния прозорец. Въпреки всичко, което се случваше, Ема усети искрица щастие, че Джулс бе запазил мястото до себе си за нея.

- Колесницата ви е тук, прекрасни дами - заяви Марк. -Качвайте се и нека препуснем, преди да са ни проследили.

- Колесница? - повтори Кристина, докато се настаняваше до него. Ема изтича и се плъзна на предната седалка.

Джулиън я погледна.

-Разговорът май беше доста драматичен.

Колата потегли, минавайки през следите от гумите на джипа, докато се отдалечаваха от странната уличка и необикновения театър.

- Не прие помощта ни - отвърна Ема.

- Но така или иначе, ще я получи - каза Джулиън. - Нали?

- Ако успеем да го издирим. Като нищо всички са използвали измислени имена. - Тя вдигна крака на таблото. - Може би си струва да попитаме Джони Рук. След като се рекламират на Пазара на сенките, а той знае всичко, което се случва там.

- Даяна не те ли предупреди да стоиш настрани от Джони Рук? - попита Джулиън.

- Даяна не е ли далеч от тук? - отвърна Ема сладко-сладко.

Джулиън придоби примирено, но и развеселено изражение.

- Е, добре. Ще ти се доверя. Ако смяташ, че се налага, нека отидем да говорим с Рук.

Качиха се на „Ла Сиенега". Светлините и шумът на лосанджелиския трафик изригнаха около тях. Ема плесна с ръце.

- Ето защо те обичам.

Думите й се изплъзнаха несъзнателно. Нито Кристина, нито Марк им обърнаха внимание (те бяха погълнати от собствения си разговор), ала бузите на Джулиън пламнаха, а ръцете му се вкопчиха във волана.