Лейди Полунощ [bg]

- Аз съм парабатаят на Джулиън. А Джулиън има нужда да си тук.

- Джулиън е силен - отвърна Марк.

- - Джулиън наистина е силен - съгласи се тя. - Но ти си му брат. И ако си тръгнеш... не знам дали ще мога да събера парчетата.

Очите на Марк се стрелнаха към дрешника.

- Всички преживяваме загуби - прошепна той.

- Така е. Ала моите родители не ме изоставиха по своя воля. Не знам какво би станало с мен, ако го бяха направили.

Изтрещя гръмотевица и отекна в стаята. Ръката на Марк се вдигна към врата му.

- Когато чуя гръм или видя мълния, си мисля, че би трябвало да препускам през тях. Кръвта ми плаче за небето.

- Откъде имаш този медальон? - попита Ема. - Това е елфическа стрела, нали?

- В Дивия лов бях много умел с тях - отвърна той. - Можех да стрелям по врага, докато яздя, и улучвах девет от всеки десет пъти. Той ме нарече „елфически стрелец", защото... -Марк не довърши и се обърна към Ема, която все така седеше на леглото. - Двамата с теб си приличаме. Бурята те зове така, както зове и мен, нали? Видях го в очите ти по-рано -искаше да бъдеш навън, в нея. Да тичаш по брега навярно, докато наоколо падат мълнии.

Ема си пое накъсано дъх.

- Марк, аз не...

- Какво става? - Джулиън се беше преоблякъл и стоеше на прага. Изражението му, докато местеше поглед между Марк и Ема... Тя не бе в състояние да го опише. Никога не го бе виждала да изглежда по този начин.

- Ако сте заети - продължи той, а гласът му бе като острие на нож, - бих могъл да дойда друг път.

Марк изглеждаше озадачен, а Ема го зяпна.

- С Марк просто си говорехме - каза тя. - Това е всичко.

- Вече приключихме. - Марк се изправи на крака, едната му ръка почиваше върху елфическата стрела.

Джулиън ги погледна спокойно.

- Утре следобед Даяна ще заведе Кристина у Малкълм. Кристина трябвало да обсъди с върховния магьосник разликите между това, как правим нещата тук и в Мексико. Даяна най-вероятно иска да провери как напредва Малкълм с превода и си търси повод.

- Добре, в такъв случай ние можем да отидем при Рук -каза Ема. - Ако искаш, мога да ида и сама, той е свикнал с мен. Не че последната среща протече особено приятелски. -Тя се намръщи.

- Не, ще дойда с теб - заяви Джулиън. - Рук трябва да разбере, че наистина е сериозно.

- Ами аз? - попита Марк. - Ще участвам ли в тази експедиция?

- Не - отвърна Джулиън. - Джони Рук не бива да научи, че си се върнал. Клейвът не знае, а Рук не е човек, който пази тайни. Той ги продава.

Марк погледна брат си през падналата пред лицето му коса, необикновените му разноцветни очи искряха.

- В такъв случай, значи, ще си отспя.