Лейди Полунощ [bg]

- Хубави са - каза Марк. - Особено на фона на косата ти. Тя прилича на черна коприна.

Кристина изпусна дъха си. Ема бе вдигнала очи към Джулиън и се усмихваше. Върху лицето й се четеше колебание, което жегна Кристина в сърцето. Ема й напомняше за нея самата, помисли си тя, миг преди да завие зад онзи ъгъл в градината и да чуе разговора на Хайме и Диего. Преди всичко да рухне.

- Не бива да ми говориш подобни неща - каза тя на Марк. Вятърът духна косата в лицето му и той я отметна назад.

- Мислех, че смъртните жени обичат комплименти. - Звучеше искрено объркан.

- А елфическите жени, те харесват ли ги?

- Не познавам много - отвърна Марк. - На кралицата на феите те със сигурност доставят удоволствие. Ала в Дивия лов нямаше жени.

- Имаше обаче Кийрън. Как би реагирал той, ако знаеше, че ми казваш, че съм красива? Защото начинът, по който той те гледа...

Марк изглеждаше шокиран. Погледна към Джулиън, ала брат му беше погълнат от Ема.

- Откъде...?

- Видях ви - обясни Кристина. - На паркинга. А когато днес изчезна в театъра, предполагам, че е било заради него?

- Моля те, не казвай на никого, Кристина. - Страхът върху лицето му разби сърцето на Кристина. - Те ще го накажат, мен също. Забранено му е да се вижда с мен сега, когато не съм в Лова.

- На никого няма да кажа - увери го Кристина. - Не съм го споменала никому, нито дори на Ема.

- Ти си толкова мила, колкото и очарователна. - Думите на Марк прозвучаха заучено.

- Знам, че според теб не можеш да имаш доверие на никой смъртен. Но аз няма да те предам.

В погледа, който Марк й отправи при тези думи, нямаше нищо заучено.

- Наистина го мислех, когато казах, че си красива. Желая те, а Кийрън няма да има нищо против...

- Желаеш ме?

- Да - отвърна Марк простичко и Кристина извърна очи, почувствала изведнъж колко близо бе тялото му до нейното. Очертанията на раменете му под сакото. Беше прекрасен, така както можеха да бъдат само елфите, по един неземен начин, така приличен на живо сребро, както лунни лъчи върху водата. Не изглеждаше съвсем досегаем, ала Кристина го бе виждала да целува Кийрън и знаеше, че не е така. -Не искаш ли да бъдеш желана?

Някога, в едно отминало време, Кристина би се изчервила.

- Не точно такива комплименти харесват смъртните жени.

- Защо не? - попита Марк.

- Защото звучи, сякаш съм предмет, който искаш да използваш. А когато казваш, че Кийрън няма да има нищо против, звучи, сякаш няма да има нищо против, понеже аз съм без значение.

- Това е толкова типично за хората. Да ревнуват тялото, но не и сърцето.

Кристина бе изучавала елфите много задълбочено. Вярно бе, че неженените елфи, независимо от сексуалната си ориентация, не отдаваха почти никакво значение на физическата вярност, но за сметка на това държаха на емоционалната вярност много повече, отколкото хората. Нямаше почти никакви обети, свързани със секса, и цял куп, които се отнасяха до истинската любов.

- Виждаш ли, аз не искам тяло без сърце - каза Кристина.