Лейди Полунощ [bg]

Кийрън се отдръпна пръв.

Марк с усилие си поемаше дъх.

- Имаше ли лъжа в тази целувка?

- Не. Ала... - Кийрън изглеждаше несигурен. - Звездите в очите ти - за мен ли са, или за Лова?

- Ловът бе болка и слава - отвърна Марк. - Ала ти си този, заради когото можах да видя не само болката, но и славата.

- Онова момиче - каза Кийрън. - Предишната нощ се върнахте заедно, яхнали моя жребец. - Марк се сепна, осъзнал, че Кийрън говори за Кристина. - Помислих си, че може би си я обикнал.

Беше свел очи, косата му бе изсветляла, придобила сребристосиния цвят на океан след буря. Марк си спомни, че Кийрън бе на неговите години; макар да беше елф без възраст, той бе живял на този свят по-малко от двайсет години. И знаеше за хората дори по-малко, отколкото Марк.

- Не мисля, че можеш да се влюбиш толкова бързо - отвърна той. - Харесвам я.

- Не можеш да й отдадеш сърцето си - заяви Кийрън, - макар да можеш да сториш с нея всичко друго, което поискаш.

Марк трябваше да потисне смеха си. Кийрън, проявяващ своя особен вид доброта. Елфите вярваха в обещанията за вярност - на тялото или на сърцето. Те се вричаха на своите любими и оставаха верни на даденото обещание.

Да поискаш обещание за физическа вярност, бе рядкост, но да поискаш вярност със сърцето, бе нормално и те обикновено го правеха. Наказанието за нарушаване на обещание за любов бе сурово.

- Тя произхожда от стар род - каза той. - Нещо като принцеса. Не мисля, че изобщо би ме погледнала.

- Погледна те няколко пъти, докато ти танцуваше с русокосото момиче.

Марк примига. Донякъде от изненада, че толкова бързо бе забравил колко буквално приемаха всичко елфите, донякъде и затова, че изобщо си бе спомнил този човешки израз и го бе използвал, без дори да се замисли.

Безсмислено бе да се опитва да обясни на Кийрън всички причини, поради които Кристина не би го искала. Тя бе прекалено мила, за да покаже погнусата си от елфическата му кръв, ала той бе сигурен, че не може да не се отвращава от него. Вместо това пъхна пръсти в колана на Кийрън и го притегли към себе си, за да си вземе още една целувка, а с нея и спомени за Лова, сладостни като вино.

Целувките им бяха горещи, хаотични. Две момчета под одеялото, опитващи се да не вдигат никакъв шум, да не събудят никого. Целуващи се, за да заглушат спомените, да отмият кръвта и мръсотията, и сълзите. Ръцете на Марк се плъзнаха под ризата на Кийрън и проследиха белезите по гърба му. В това двамата бяха равни в болката, макар онези, които бяха бичували Марк, да не бяха собственото му семейство.

Пръстите на Кийрън се бореха безуспешно с перлените копчета на Марк.

- Тези мундански дрехи - процеди той през зъби. - Мразя ги.

- Свали ги тогава - прошепна Марк, замаян и изгубен в Лова. Ръцете му почиваха върху Кийрън, ала в мислите си той се носеше през северното сияние, оцветило небето в синьо и зелено, като сърцето на океана. Като очите на Блекторн.