Картата на времето [bg]

Не те виня, но знай, че само повтарям онова, което ти самият ми каза вчера. И тъй, пиши ми, любов моя, пиши ми, защото твоите писма са едничкото, което ми остава от теб. Да, това е лошата вест: повече не ще те видя, Дерек, и затова ще трябва да се поддържам с твоите писма. Ще ти го кажа без повече заобикалки: нашата любов извира от една-единствена среща, защото не ще се видим повторно. Е, всъщност ще се видим два пъти, но първия път — или последния, ако следваме хронологията, която нашата любов ще преобърне — срещата ще трае едва няколко минути. Втората ни среща, която ще се случи в моята епоха, ще е по-продължителна и значима, защото тогава ще пламне огънят, в който душите ни ще горят вечно — огън, който тези писма ще трябва да поддържат жив за мен и да запалят за теб. Но ако вземем под внимание хронологията, аз не ще те видя повече. Затова пък на теб ти предстои да се запознаеш с мен, макар че се любихме едва преди няколко часа. Сега разбирам твоето вълнение по време на вчерашната ни среща в чаения салон: самата аз съм го предизвикала с тези мои думи.

Ще се запознаем точно на 20 май 2000 г., макар че подробностите от тази наша първа среща ще изложа в последното си писмо. Тя ще сложи начало на всичко, макар че, като се замисля, виждам, че това не е съвсем вярно, защото ти вече ще ме познаваш чрез писмата ми. В такъв случай къде започва нашата любовна история? Дали от това писмо? Не, и то не е началото. Уловени сме в кръг, Дерек, а кой може да каже къде започва един кръг? Можем само да го следваме, докато го затворим, както правя аз сега, опитвайки се да овладея разтуптяното си сърце. Това е моят дял, едничкото, което трябва да направя, защото вече зная какво ще сториш ти: зная, че ще отговориш на писмото ми, зная, че ще се влюбиш в мен, зная, че ще ме потърсиш, когато настъпи мигът. Само подробностите ще бъдат изненада за мен.

Струва ми се, че в края на това писмо мога само да ти опиша каква съм, как разсъждавам и как виждам света, тъй като по време на срещата ни в чайната, когато те попитах как е възможно да ме обичаш, щом не ме познаваш, ти ме увери, че ме познаваш по-добре, отколкото бих могла да си представя. Разбира се, ти ме беше опознал чрез писмата ми, тъй че да започнем: родена съм на 14 март 1875 г. в Уест Енд, Лондон. Стройна съм, средна на ръст, синеока, а косата ми, която в разрез с обичая нося свободно пусната по раменете, е черна. Прощавай за това сухо описание, но да се обрисувам физически ми се струва недостойна проява на суета. Пък и предпочитам да опознаеш вътрешния ми свят. Имам две по-големи сестри: Ребека и Ивлин. И двете са омъжени и живеят в Челси, и най-добре мога да ти обясня каква съм, като се съпоставя с тях. Открай време съм се чувствала различна. За разлика от тях, не съумях да се приспособя към епохата, в която ми се падна да живея. Моята епоха ме отегчава безгранично, Дерек. Как да ти го обясня? Сякаш присъствам на комедийно представление, което всички възнаграждават със смях, докато аз единствена оставам равнодушна към уж забавните преживелици на героите. И тази неудовлетвореност ме е превърнала в опърничава девойка, която е по-добре да не бъде канена на тържества, а по време на семейни соарета трябва да бъде наглеждана, защото неведнъж съм съсипвала такива сбирки, престъпвайки — за изумление на гостите — абсурдните норми на поведение в моето общество.