Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Ръдърфорд беше подлец! Как бе посмял да въвлече братята й в своята игра! Спрямо нея можеше да прилага всевъзможни хитрости, това си беше тяхна работа. Но да въвлече момчетата, да се държи с тях като приятел и бъдещ роднина, да им замайва главите с блестящи перспективи! Да намеква, че двамата със сестра им имат сериозни намерения! Да ги примамва с богатството си и с радостите на коледния празник в Ръдърфорд Аби, да изкушава бедните момчета, които толкова лесно се впечатляваха от блясъка! Това беше върхът!
Мери излезе от будоара си, затръшна вратата с все сила, за да облекчи малко гнева си, и се запъти към покоите на Арабела.
— Какво се е случило? — изписка Арабела, стресната от вида на приятелката си. Лицето на Мери беше смъртнобледо, очите светеха с неестествен блясък, устните бяха здраво стиснати.
— Моля за извинение, че нахлувам така прибързано, Бела, но идвам да ти съобщя, че след два дни си тръгвам за Корнуол. — Мери напразно се опитваше да спре треперенето на гласа си.
— Божичко! Но какво се е случило? — Бела падна на най-близкия стол. — Надявам се, че не е заради появата ти на бала? Досега никой не се е изказал, нито…
— Не, това не ме интересува — прекъсна я остро Мери. — Или поне не пряко. Постъпих глупаво онази вечер и ти дължа извинение. Брат ти обаче не ми остави друг избор. С човек като него е трудно да останеш разумен.
— О, моля те, Мери, не бива да го приемаш толкова сериозно — изплака бедната Бела, която беше напълно объркана. — Впрочем аз все още не разбирам защо не искаш да се омъжиш за Демиън. Това е най-голямото му желание, нима не проумяваш?
— Брат ти е свикнал винаги да получава онова, което иска — отговори горчиво Мередит и гневът й избликна с нова сила. — Когато някой посмее да му се противопостави, става крайно неприятен. Не е искал да напусне армията и е изпаднал в депресия, с която е измъчил всички хора около себе си… Сега пък иска да се ожени за мен и изведнъж забравя армията.
— Не бива да говориш така! — Арабела се почувства длъжна да защити брат си. — Той беше много нещастен, когато напусна армията, но само защото винаги е бил войник и не знаеше с какво би могъл да се захване.
— И тогава си е въобразил, че трябва да се ожени за абсолютно неподходящо за него момиче от Корнуол! — избухна ядно Мери. — Така си е намерил занимание, но е напълно сляп за непреодолимите различия между нас. Аз не мога да се сравня с него нито по ранг, нито по богатство, макар че успя да заблуди обществото. Аз обаче знам истината! Ако нещата между нас не вървяха добре, нямаше да мога да понеса унижението. Знам, че като се омъжа за бъдещия херцог Кейли, ще реша всичките си материални проблеми. Но един ден съпругът ми ще проумее, че аз нямам място в неговия свят, и ще бъде нещастен. Не искам това, разбираш ли!
— Но ти имаш място в нашия свят — възрази енергично Бела. — Е, като изключим случаите, когато просто не искаш да участваш.
Мередит се намръщи замислено. Наистина ли имаше ситуации, при които тя просто не искаше да участва? Ако това беше истина, тя можеше да тръгне по нов път. В момента обаче беше твърде ядосана, за да размисли и над другата възможност.
— Аз не съм направена от онова тесто, от което се раждат херцогините, Бела — заяви твърдо тя и най-после съумя да се успокои. — Демиън упорито отказва да признае този факт. Не приема онова, което мога да му предложа, а последната му безумна идея направи оставането ми под твоя покрив невъзможно. Трябва веднага да си тръгна, макар че се привързах към теб и много ще ми липсваш! — завърши с нежна усмивка тя и улови ръката на Арабела.
Сестрата на Демиън се разплака.
— Но какво ти е направил той?
— Попитай го сама — отговори твърдо Мередит. — Аз не мога да ти кажа. Моля те, Бела, не плачи! — Но Бела продължи да се облива в сълзи и това я изпълни с безпомощност. Не искаше да се сбогува така, но не беше в състояние да каже думите, които щяха да пресушат сълзите на приятелката й.