Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Татко Коледа е мъртъв! Аз го убих! Аз съм Мао: няма подаръци за никого! Хей! Хей! Хей!
На Еверест Али, спомняйки си, трепна — трепването на майка й — осъзна тя, пренесено на замръзналото й лице.
Несъвместимостта на елементите на живота: в една палатка в Лагер 4, 27 600 фута, идеята, която по едно време изглеждаше като демона на баща й, звучеше банално, изпразнена от съдържание и атмосфера на тази височина.
— Еверест те кара да замлъкнеш — призна тя на Джебраил Фаришта в едно легло, над което парашутна коприна оформяше балдахин от кухи Хималаи. — Когато слезеш долу, нищо не си заслужава да бъде казано, съвсем нищо. Откриваш нищото да те обвива подобно на звук. Не-съществуване. Естествено не можеш да го задържиш. Съвсем скоро светът нахлува. Онова, което те кара да замълчиш, мисля си аз, е гледката на съвършенството: защо да говориш, ако не успяваш да родиш съвършени мисли, съвършени изречения? Чувстваш го като предателство към онова, през което си минал. Но избледнява; приемаш определени компромиси, изискват се закривания, ако искаш да продължиш.
Те прекарваха по-голямата част от времето си в леглото през първите седмици заедно: апетитът на всеки за другия сякаш бе неизтощим, правеха любов по шест-седем пъти дневно.
— Ти ме разтвори — каза му тя. — Ти с шунката в устата си. Беше точно като че ми говориш, като че можех да чета мислите ти. Не като че — поправи се тя. — Аз ги четях, нали? — Той кимна: вярно беше. — Аз прочетох мислите ти и точните думи просто излязоха от устата ми — чудеше се тя. — Просто се изляха. Бинго: любов. В началото бе словото.
Нейната майка възприе фаталистична гледна точка към този драматичен обрат в живота на Али, връщането на един любовник от отвъдното.
— Ще ти кажа честно какво си помислих, когато ми съобщи новината — каза тя по време на обедната супа и креплах212 в Уайтчапел Блумс. — Помислих си, Боже мой, това е силно увлечение; сега бедната Али трябва да мине през него, нещастното дете.
Алишината стратегия беше да държи чувствата си под строг контрол. Тя беше висока, пълна жена с чувствени устни, но както тя го изразяваше, „никога не съм вдигала шум“. Беше откровена с Али за своята сексуална безучастност и разкри, че Ото е бил, „нека кажем, с други склонности. Той имаше слабост към силните увлечения и това винаги го правеше толкова нещастен, но аз никога не можах да се развълнувам заради това.“ Тя се чувстваше спокойна, знаейки, че жените, с които малкият й плешив и неспокоен съпруг общуваше, бяха „нейният тип“, големи и закръглени, „освен това бяха и безсрамни: правеха каквото искаше, крещейки разни неща, за да го разпалят, преструвайки се с всички сили; те отговаряха на неговото въодушевление, мисля си аз, и може би също на чековата му книжка. Той беше от старата школа и даваше щедри подаръци.“
Ото наричаше Алилуя своята „безценна перла“ и мечтаеше да има голямо бъдеще, може би като концертираща пианистка или, след като не успя в това, като поетеса.
— Откровено казано, сестра ти е разочарование за мен — каза той три седмици преди смъртта си в този кабинет на великите книги и антикварни предмети, свързани с Пика-бия — препарирана маймуна, за която твърдеше, че е „първата скица“ на прословутия Портрет на Сезан, Портрет на Рембранд, Портрет на Реноар, безброй механични измишльотини, включително сексуални стимулатори, които нанасяха леки електрически удари, и първото издание на „Крал Юбо“ от Жари.
— И лайна има желания вместо мисли.
Той беше поанглийчил името — Елена в Илайна, — както беше негова идея съкращаването на Алилуя в Али и да се осакати от Коен от Варшава в Коун. Отгласи от миналото го опечаляваха; той не четеше полска литература, обръщайки гръб на Херберт, на Милош: и „по-млади приятели“ като Баранчак, защото за него езикът беше непоправимо замърсен от историята.
— Сега съм англичанин — казваше той гордо с неясния си източноевропейски акцент. — Тъпият мид-оф!213 Пфу! Уиндзорската вдовица!214 Всички са педераси.
Въпреки своята необщителност изглежда беше напълно доволен да бъде член на английското дребно дворянство по време на коледните феерии. Но поглеждайки назад, твърде силно осъзнаваше крехкостта на представлението, затова държеше тежките драпирани завеси почти непрекъснато дръпнати, в случай че непоследователността на нещата го накара да види чудовища навън или лунни пейзажи вместо познатата Москоу Роуд.
212
Еврейско ястие с макарони.
213
В крикета мид-офът стои от оф-страната на хвърляне от батъра.
214
Определение на Р. Киплинг за овдовялата кралица Виктория.