Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Естествено, когато на вратата му потропа Сатурнин, Марий го покани да му гостува. Двамата се установиха за известно време край красивото езеро, нямащо равно на себе си сред езерата в Същинска Италия, и се заловиха надълго и нашироко да обсъждат бъдещето.

Не че Марий се беше научил да върти изречения и да говори празнословия — щом реши, че е време да се свършва с условностите, той мина веднага по същество.

— За нищо на света не искам Метел Нумидик да ми е втори консул. Вече съм си избрал за колега Луций Валерий Флак. Той е човек, когото лесно можеш да пречупиш.

— Ще си подхождате — съгласи се Сатурнин, — но се страхувам, че този път няма да те оставят да си играеш игричката. Майсторите на политиката вече са започнали да търсят поддръжници на Метеловата кауза. — Той изгледа събеседника си с нескрито любопитство. — Между другото ти самият защо изобщо ще се кандидатираш отново? Германите вече са победени и ти е дошло времето да се радваш на лаврите си.

— И на мен би ми се искало нещата да изглеждат толкова прости, Луций Апулей, но това, че германите са били победени, не означава, че аз съм си свършил работата докрай. Предстои ми да разпусна две армии от пролетарии — моите шест легиона и Квинт Лутациевите шест легиона, нищо че техният личен състав е по-малък. Отдавна съм свикнал да гледам и на неговата армия като на своя собственост, за която отговарям само аз. Квинт Лутаций си мисли, че му стига да им подпише заповедите за уволнение и въпросът е приключен.

— А ти си все още решен да им дадеш земя?

— Решен съм да го сторя на всяка цена. Ако не даде земя на ветераните си, Рим сам ще обеднее. Най-напред, защото повече от петдесет хиляди бивши легионери ще наводнят Рим и Италия и единственото, което ще притежават, ще бъдат монетите, дрънкащи в кесиите им. Но те скоро ще бъдат изхарчени и тези петдесет хиляди души ще се превърнат в постоянен източник на напрежение. Ако се започне нова война, те ще се запишат отново войници, но ако война няма, те ще създават неприятности на цялата държава.

Сатурнин кимна.

— И аз мисля така.

— Идеята ми дойде още докато бях в Африка, затова и запазих за бъдещите ветерани африканските острови. Навремето Тиберий Гракх бе поискал да настани римската беднотия по държавните земи в Кампания, за да отърве Рим от заплашителното й присъствие, както и за да вдъхне нов живот на обезлюдените земи. Но Италия не е правилното решение, Луций Апулей — говореше замечтано Марий. — Бедните римляни са ни нужни другаде, в провинциите. А най-добра работа ще свършат ветераните.

Сатурнин се беше обърнал към красивата гледка, което представляваше езерото, но очите му, като че ли не виждаха нищо.

— Е, ние всички чухме речта ти как Рим трябвало да пренесе своя начин на живот в провинциите. И всички чухме как Далматик отговори на това. Но не това е истинската ти цел, нали, Гай Марий?

Марий го стрелна с поглед изпод веждите си.