Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Сече ти пипето на теб! Разбира се, че не това е истинската ми цел! — И той се приведе напред на стола си. — На Рим струва огромни средства да праща всяка година нови армии в провинциите, за да потушават въстания или да водят гранични войни. Погледни само Македония — там стоят постоянно на гарнизон цели два легиона — вярно, не са римски, но пак заради тях държавата харчи пари, които могат да се използват другаде. А какво би станало, ако основем три-четири римски колонии в Македония и настаним там двайсет-трийсет хиляди ветерани? В последно време и Гърция, и Македония силно се обезлюдиха. Като казвам в последно време, имам предвид последните сто години. Навсякъде има оставени призрачни градове без жители! Земята е собственост на богати римляни, които никога не са стъпвали в Гърция, от стопанствата им се извлича възможният минимум, местните жители дори не се допускат в именията им, навсякъде работят само роби. Всеки път, когато скордиските минат границата, избухва война, земевладелците надават вой чак от Рим, оплакват се пред Сената и управителят е атакуван от две страни — от мародерстващите келти, както и от гневните писма на сенатори и земевладелци. Е, ако ми се даде тази възможност, бих постъпил съвсем другояче със земята, която тъй и тъй римските владелци само изтощават и от която не печелят нищо. Във всяка провинция бих създал колонии от ветерани. Така хем ще има кой да работи земята, защото ветераните са много, хем ще има и кой да я пази — всички ще са бивши легионери, готови всеки момент да се хванат за оръжието.
— И всичко това си го измислил в Африка — зачуди се Сатурнин.
— Докато сключвах широкомащабни договори с богати римляни, които имаха намерението да се настанят в Африка, без кракът им да стъпи там. Вместо това щяха да пратят тълпи от роби длъжници и надзиратели, които да им вземат душицата, без дори да се заинтересуват от местните хора, от местните обичаи. Без да се замислят, нашите земевладелци ще превърнат Африка в една изостанала страна, която само ще чака някой нов Югурта да я спасява от римляните. Не съм казал, че богатите римляни не трябва да владеят земя в отвъдморските провинции — просто искам в новозавоюваните земи да се освободят голям брой малки парчета земя, на които да се настанят професионални римски войници, които да са ни под ръка винаги щом това стане необходимо. — С известно усилие на волята Марий се отпусна отново назад, за да не издаде нетърпението, което го обхващаше при мисълта за неизпълнените му планове. — Вече сме имали един случай да видим как можем да се възползваме от колониите от ветерани, когато ги основем на чужда територия. Онези първи заселници, на които дадох земя на остров Менинкс, чуха първи за въстанието в Сицилия, веднага се организираха в бойни единици, наеха няколко кораба и достигнаха Лилибеум тъкмо навреме, преди градът да е паднал в ръцете на роба Атенион.
— Започвам да разбирам накъде биеш, Гай Марий — каза Сатурнин. — Планът ти е превъзходен.
— Но противниците ми ще се бият до последно, ако не за друго, то само защото планът е мой — въздъхна Марий.
Сатурнин усети как по тялото му полазват тръпки; в следващия миг той беше извърнал поглед настрани, уж се възхищаваше от отражението на дърветата, облаците и планинските върхове по повърхността на езерото. Марий беше уморен човек! Марий вече не можеше да поддържа онова бясно темпо отпреди! Марий не се опитваше на всяка цена да стане за шести път консул!
— Предполагам, че си бил свидетел на цялата олелия, настъпила в Рим, задето си позволих да подаря римско гражданство на онези превъзходни бойци от Камеринум? — попита Марий.
— Бях. Едва ли има някой в Италия, който да не е разбрал. И в цяла Италия са одобрили постъпката ти. Докато Рим и най-вече майсторите на политиката бяха на противното мнение.
— Е, кажи ми ти сега, защо да не станат тези хора римски граждани? — ядосваше се Марий. — Та от всички на бойното поле, Луций Апулей, те се сражаваха най-добре и това никой не може да го отрече. Ако можех, бих дал римско гражданство и на последния жител на Италия. — Марий се спря и преглътна тежко. — Когато казвам, че искам земя за ветераните — пролетарии, имам предвид точно това — земя за всички тях — римляни, латини и италийци.
Сатурнин чак подсвирна от учудване.
— Ето това се казва да си търсиш сам белята! Майсторите на политиката никога не биха останали със скръстени ръце.
— Знам. Това, което не знам, е дали ти ще намериш нужната смелост да поискаш тези промени вместо мен.
— Досега не съм попадал в ситуация, където да доказвам смелостта си — замисли се Сатурнин. — Затова и не знам дали изобщо мога да се нарека смел. И все пак, Гай Марий, мисля, че да… Мисля, че ще имам смелостта да въведа промените, които искаш.