Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
— Можеш да й кажеш, че в такъв случай всичките й кроежи са били напразни. — В гласа на съпругата ми потрепва нотка на отмъстителна наслада. — Каквото и да е писала на Норфолк или на приятелите си в чужбина, ако й бъде попречено да заеме трона, тя може да обещава каквото си иска, но те ще разберат, че е лъжкиня без приятели в Англия.
— Не е лъжкиня. Тя е наследницата — казвам упорито. — Каквото и да казва някой, каквото и да казва Сесил в парламента. В жилите й тече кръвта на Тюдорите, тя е най-близката наследница на трона, независимо дали това им харесва или не. Тя е следващата наследница на престола на Англия. Какво друго да кажем? Че сме придирчиви и избираме следващия крал или кралица в зависимост от предпочитанията си? Нима монарсите не са богоизбрани? Нима не произхождат един от друг? Освен това всички монарси на Англия преди тази кралица са били паписти. Нима религията на бащите на английските крале трябва сега да им пречи да бъдат крале? Нима Бог се е променил? Нима кралят се е променил? Нима и миналото се е променило? Притежава ли Сесил — моля да ме извиниш, барон Бърли — властта да лиши от наследство Ричард I? Или Хенри V?
— Защо трябва да си толкова разстроен? — пита неприязнено тя. — Да не ти е обещала, че когато стане кралица на Англия, за отплата ще те направи херцог?
Ахвам от възмущение при тази обида, която ми отправя собствената ми съпруга, на крепостната стена на собствения ми замък. Но така стоят нещата сега. Един поземлен управител е станал барон, Камарата на Общините лишава от наследство една кралица, а една съпруга може да говори на мъжа си като на глупак.
— Аз служа на кралицата на Англия — казвам сковано. — Както знаеш, Бес. На собствени разноски.
— Също и на мои.
— Аз служа на кралицата на Англия и на никой друг — казвам. — Дори когато тя е зле съветвана. Печално зле съветвана от твоя приятел.
— Е, радвам се, че твоята лоялност е непроменена и всичко е наред — казва тя саркастично, тъй като на всички трябва да е ясно, че днес нищо в Англия не е наред. Тя се обръща, за да слезе по каменните стъпала обратно до окаяната малка билкова градина в двора на замъка. — И когато й кажеш, постарай се да разбере, че това е краят на амбицията й. Тя ще бъде отново кралица на Шотландия, както е според споразумението, но никога няма да управлява Англия.
— Аз служа на кралицата на Англия — повтарям.
— По-добре ще направиш да служиш на Англия — казва тя. — Сесил знае, че Англия е нещо повече от краля или кралицата. Единственото, от което се интересуваш ти, е кой е на трона. Сесил притежава по-голяма далновидност. Сесил знае, че важни са лордовете, а също и общините. Важен е народът. А народът никога вече няма да се съгласи на трона да седне коварна кралица-папистка, която изгаря и преследва противниците си. Дори и да е десет пъти истинска наследница. Погрижи се да й кажеш това.
Август 1571, замъкът Тътбъри: Мери
Аз съм като лисица в капан в този окаян замък, и подобно на лисица, ми идва да прегриза собствения си крак от гняв и безсилно раздразнение. Елизабет обещава да ме върне на трона ми в Шотландия, но в същото време прави всичко, каквото може, за да се погрижи никога да не наследя по-скъпоценната награда — Англия.
Тя се е отдала на флирта като жена, която знае, че най-сетне е дошъл последният й шанс. Всички казват, че старата глупачка се е влюбила в Анжу, и е твърдо решена да го има. Казват, че тя знае, че това е сетната й възможност да се омъжи, да сподели легло и да роди деца. Най-после, когато аз съм току пред прага й и всичките й лордове подкрепят моята кауза, тя осъзнава, че трябва да им даде син и наследник, за да ми попречи да седна на трона. Най-сетне тя решава да направи онова, което всички казваха, че трябва да се направи: да приеме някой мъж за свой съпруг и господар, и да се моли той да я дари със син.
Това, че моите близки във Франция могат до такава степен да се самозабравят и да забравят честта си, че да предадат мен и моята кауза, ми показва каква голяма неприятелка ми е била винаги Катерина де Медичи. В същия този момент, когато би трябвало да ми осигуряват безпрепятствено завръщане в Шотландия, те пилеят време и усилия в опити да оженят малкия Анри д’Анжу за тази стара мома в Англия. Те са готови да застанат на нейна страна срещу мен и моята кауза. Готови са да се съгласят с нея, че моите нужди могат да бъдат забравени. Елизабет ще ме остави тук, в мизерния Тътбъри, или ще ме захвърли в някоя друга отдалечена крепост, ще ме натика в Кимболтън Хаус като клетата Катерина Арагонска, и аз ще умра от липса на грижи. Тя ще роди син и той ще ми отнеме наследството. Тя ще се омъжи за френски принц и моите роднини, династията Валоа, ще забравят, че някога съм принадлежала към техния род. Този брак ще бъде последният повод някой да се сети за мен и за моите претенции за трона. Трябва да се освободя преди тази сватба.