Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Ще настаня милорд и кралицата тук, в замъка Шефилд, и след това ще замина да посетя Чатсуърт. Подобно на отчаян влюбен копнея да бъда там: пропуснах по-голямата част от това лято, искам да уловя времето, когато листата на дърветата повяхват. Не можем да си позволим да правим преустройства или обновления тази година, нито следващата, може би в продължение на цяло десетилетие, но поне мога да планирам какво бих искала да направя, поне мога да се наслаждавам на работата, която съм свършила. Поне мога да обикалям собствената си земя и да се виждам с приятелите си, и да бъда с децата си, наистина като графиня и видна личност, а не нищожество в кралския двор на една млада жена.
Тази есен моят съпруг графът и аз ще придружим кралицата до Шотландия, и ако тя го възнагради толкова богато, колкото би трябвало, ще получим земи в Шотландия и може би шотландско херцогство. Ако тя го удостои с правата да събира пристанищните такси от някое пристанище, или налозите върху вноса на някои редки стоки, или дори паричните суми, заплащани по граничните пътища, можем отново да натрупаме състояние от това мъчително бдение. Ако тя ни измами, и не ни даде нищо, тогава, най-малкото, ще се отървем от нея, а за мен дори само това струва колкото баронска титла. И не се съмнявам, че когато се отървем от нея, той отново ще обърне сърцето си към мен. Ние се оженихме не от страст, а поради взаимно уважение и привързаност, и нашите интереси са общи сега, както бяха и тогава. Поверих му земите си, както трябваше да сторя: той повери на мен децата си и почтеното си име. Със сигурност, когато тя си отиде, а той се съвземе от глупашкото си обожание към нея, той ще се върне при мен и ние ще можем отново да бъдем такива, каквито бяхме преди.
Така се успокоявам, изпълнена с надежди за по-добро бъдеще, докато вървя от розовата градина към градинската врата. После спирам, защото чувам най-ужасния звук на света: звукът на галопиращи конски копита, бързи като нервно сърцебиене, и веднага, без миг съмнение, разбирам, че се е случило нещо ужасно. Нещо истински ужасно се случва отново. В живота ми влиза някакъв ужас, донесен от галопиращ кон. Тя е донесла в дома ни нещо ужасно и то се приближава толкова бързо, колкото може да препуска конят.
Септември 1571, замъкът Шефилд: Джордж
При клетките за ловните птици съм, и се грижа за любимия си ястреб, когато чувам Бес да крещи името ми, а в същия миг чувам и биенето на камбаната на замъка.
Ястребът се отдръпва от китката ми и се опитва да литне, ужасен от шума, и за един миг настъпва пърхане на криле и смут, а аз крещя на соколаря, сякаш светът свършва. Той пристига тичешком, покрива с качулка главата на изплашената птица, поема я в уверените си ръце и я взема от мен, докато аз размотавам ремъка и му я подавам, и през цялото време ужасната камбана продължава да бие, достатъчно високо, че да събуди и мъртвите, твърде високо за живите.
— Бог да ни е на помощ, какво има? — пита ме настоятелно той. — Да не би испанците да са слезли на суша? Отново ли се е разбунтувал Северът?
— Не знам. Прибери птицата на сигурно място. Трябва да вървя — казвам и тичешком се отправям към предната част на къщата.
Не съм достатъчно силен за тези тревоги. Не мога да тичам, макар че сърцето ми бумти ужасено в гърдите. Забавям крачка до нормален ход, като ругая белите дробове и краката си, и когато стигам пред къщата, виждам там Бес, бяла като платно, и един мъж, рухнал на земята пред нея, с глава между коленете, припаднал от изтощение.
Без да каже и дума, тя ми подава писмото, което е донесъл. То е написано с почерка на Сесил, но надраскано така неразбираемо, сякаш си е изгубил ума. Сърцето ми се свива, когато виждам, че е адресирано до мен, но от външната страна той е написал: „Пети септември 1571, в девет вечерта. Побързайте. Побързайте. Побързайте, побързайте, заради живота, живота, живота, живота.“
— Отвори го! Отвори го! Къде беше? — изкрещява ми Бес.
Разчупвам печата. Мъжът на земята мъчително си поема дъх и моли за вода. Никой не му обръща внимание.
— Какво има? — настоява Бес. — Нещо с кралицата ли? Не ми казвай, че е мъртва.
— Испанците идват — казвам аз. Чувам, че от страх собственият ми глас е напрегнат и студен. — Сесил пише, че испанците се готвят да стоварят на суша армия от шест хиляди души. Шест хиляди. Шест хиляди. Пристигат тук да я освободят.