Другата кралица

— Барон Бърли?

— Лорд Уилям Сесил.

Кимвам: удостояването на моя враг с благородническа титла може само да влоши нещата за мен и за представителите на старата аристокрация — моите приятели.

— Сключваме споразумение, но когато лорд Сесил намира ваши тайни писма до врагове на държавата и от тях до вас, той няма доверие във вас. Той не може да има доверие във вас.

— Французите са мои родственици — изтъквам. — Той едва ли може да ме обвинява, че пиша на семейството си, когато съм далече от дома си и напълно сама.

Мортън се усмихва. Не изглежда твърде загрижен заради самотата ми.

— А Филип Испански? Най-големият неприятел на Англия? Дори в този момент той строи кораби за нашествие. Нарича това армада, която трябва да унищожи Англия.

— Не му пиша — излъгвам с лекота. — И не пиша на семейството си нищо, което Сесил да не може да прочете.

— Всъщност, ваша светлост, вероятно не пишете абсолютно нищо, което той да не чете — изрича натъртено Мортън. — Той вероятно вижда всяко писмо, което получавате и което изпращате, независимо колко хитра смятате, че сте били с тайните си куриери, цифрови кодове и невидимо мастило.

Извръщам глава, за да покажа раздразнението си.

— Аз нямам държавни тайни — казвам категорично. — Трябва да ми бъде позволено да пиша на приятелите и семейството си.

— И на Ридолфи? — пита той внезапно.

Запазвам изражението на лицето си напълно непроменено. Не позволявам то да трепне дори съвсем леко в знак, че съм разпознала името. Той може да се взира в мен като в някакъв портрет, но пак няма да види тайната ми.

— Не знам нищо за никакъв… Ридолфи — казвам, сякаш това име ми е съвсем чуждо. — Не знам нищо за никакви писма.

— Умолявам ви — казва неловко Мортън, цял пламнал от искреност и смущение, задето е принуден да нарича една дама и кралица безогледна лъжкиня. — Няма да споря с вас кого познавате или на кого пишете. Аз не съм шпионин. Не съм тук, за да ви залагам капан, ваша светлост, аз съм ваш истински приятел и съм тук, за да уредя подробностите по завръщането ви в Шотландия и на престола. И затова ви умолявам да не задействате никакви заговори, да не пишете на никакви конспиратори, да не се доверявате на никого освен на мен и на лорд Шрусбъри, и на самата кралица на Англия. Всички ние сме решени да ви видим отново на трона ви. Трябва да бъдете търпелива: но ако бъдете търпелива и почтена, както подобава на велика кралица, каквато сте вие, тогава ще ви видим върната на власт тази година, може би този Великден.

— Този Великден?

— Да.

— Давате ли ми думата си?

— Да — казва той, и аз му вярвам. — Но вие ще ми дадете ли вашата?

— Моята дума? — повтарям ледено.

— Вашата честна дума на кралица, че няма да заговорничите с враговете на Англия.

Замълчавам. Той изглежда изпълнен с надежда, сякаш безпрепятственото ми завръщане в Шотландия и всичките му планове зависят от този момент.