Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
— Много добре. Обещавам — изричам тържествено.
— Давате думата си като кралица?
— Давам ви думата си като кралица — изричам твърдо.
— Няма тайно да получавате или да изпращате писма? Няма да се включвате в никакви заговори срещу мира на Англия?
— Давам ви думата си, че няма.
Мортън въздиша и хвърля поглед към Шрусбъри, сякаш е изпълнен със силно облекчение. Шрусбъри се приближава и ми се усмихва.
— Казах ви, че ще обещае — казва той. — Кралицата е решена да се върне на трона си. Тя ще се отнесе към вас и към всичките ви предани сънародници с безупречна почтеност.
Март 1571, замъкът Шефилд: Джордж
Кралицата и аз яздим към къщи в ярката слънчева светлина на пролетното пладне: зад нас се движи каруца с две убити сърни за месните запаси на Бес. Кралицата е във весело настроение: тя обича ездата и язди по-добре от всяка жена, която съм срещал: може да надмине в ездата повечето мъже.
Когато минаваме през голямата порта към конюшнята, сърцето ми се свива, като виждам Бес да ни чака, с ръце на хълбоците, истинско олицетворение на оскърбена съпруга. Кралицата надава лек изненадан смях и извръща глава, за да не може Бес да види колко й е забавно.
Слизам от коня си и повдигам кралицата, за да я сваля от седлото, а после двамата се обръщаме към Бес като деца, които очакват да им се скарат.
Тя прави неохотно реверанс.
— Трябва да отидем в Тътбъри — казва тя без предисловие.
— Тътбъри? — повтаря кралицата. — Мислех, че трябва да останем тук, а след това да заминем за Шотландия?
— Дойде писмо от двора — казва Бес. — Започнах отново да опаковам багажа.
Тя подава запечатаното писмо на кралицата, кимва ми студено и се отдалечава с едри крачки към мястото, където подготвят пътническите коли за ново пътуване.
Цялата радост е изчезнала от лицето на кралицата, когато ми подава писмото.
— Кажете ми вие — казва тя. — За мен е непоносимо да го чета.
Разчупвам печата и отварям писмото. От Сесил е.
— Не разбирам напълно — казвам аз. — Пише, че трябва да се върнете в Тътбъри за по-голяма безопасност. Казва, че в Лондон е имало инциденти.
— Инциденти ли? Какво има предвид той?
— Не казва. Не казва нищо повече от това, че следи положението и ще бъде по-спокоен за безопасността ви, ако сте в Тътбъри.
— Ще бъда в по-голяма безопасност, ако съм в Шотландия — троснато казва тя. — Казва ли кога трябва да отидем?
— Не — казвам. Подавам й писмото. — Ще трябва да отидем, след като ни го нарежда той. Но ми се иска да знаех какво е наумил.
Тя ми хвърля кос поглед:
— Мислите ли, че Бес ще знае? Възможно ли е той да й е писал отделно? Възможно ли е да й е казал от какво се опасява?
— Може и да го е направил.
Тя изхлузва червената си кожена ръкавица и слага длан върху китката ми. Питам се дали може да усети как пулсът ми се ускорява при допира на пръстите й.
— Питайте я — прошепва тя. — Разберете от Бес какво мисли Сесил, и ми кажете.
Март 1571, по пътя от замъка Шефилд към Тътбъри: Бес
Както винаги, те яздят начело, а аз се тътря мъчително отзад с каруците, натоварени със скъпите й вещи. Но щом те пристигат в замъка и милорд я отвежда безпрепятствено в обичайните й покои, той я оставя и тръгва обратно, за да ме посрещне. Забелязвам как се изненадва, когато вижда колко много са каруците — по време на това пътуване те са четирийсет — и колко съм изморена и прашна, докато яздя начело на кервана.
— Бес — каза той неловко. — Какъв голям брой, аз не…
— Да ми помогнете в разтоварването ли сте дошъл? — питам злъчно. — Мен ли търсехте, милорд?
— Питах се дали имаш вести от Гилбърт или Хенри, или от някой друг в двора — казва той колебливо. — Знаеш ли защо ни изпратиха обратно тук?
— Тя не ви ли казва? — питам саркастично. — Бих си помислила, че тя сигурно знае.
Той поклаща глава:
— Тя се страхува, че ще престъпят обещанието си да я изпратят обратно в Шотландия.
Завиваме нагоре по алеята към замъка. Кално е, както обикновено. Започнах да мразя този малък замък. Той стана както нейна тъмница, така и моя. Ще му кажа всичко, което знам: не ми се нрави да измъчвам нито него, нито кралицата.
— Не знам нищо за това — казвам. — Това, което знам от Хенри, е че изглежда вероятно кралицата да приеме брак с френския принц. Сесил я съветва да го приеме. Предполагам, Сесил е сметнал, че при тези обстоятелства е най-добре шотландската кралица да бъде някъде, където може да й се попречи да убеди семейството си да не приема тази женитба, което тя със сигурност ще направи, или да предизвика други неприятности.