Пленница на короната

— Освен от всичко друго, се боя и от нашествието на Хенри Тюдор.

— Синът на Маргарет Станли? — казвам невярващо. — Онова момче, което произхожда от фамилиите Боуфорт и Тюдор? Не е възможно да се боиш от него.

— Едуард се боеше от него, и подготвяше споразумение с майка му да го върне у дома като приятел. Той е наследник на династията Ланкастър, макар и малко известен, и е в изгнание, откакто Едуард се качи на престола. Той е враг и аз не знам какви съюзи е сключил. Не се боя от него, но ще отида в Лондон и ще подсигуря трона за Йорк, за да не може да съществуват никакви съмнения.

— Ще трябва да работиш заедно с кралицата — предупреждавам го.

Той ми се усмихва:

— Не се боя и от нея. Няма нито да ме омагьоса, нито да ме отрови. Тя вече е без значение. Най-лошото, което може да стори, е да говори против мен, но хората, чието мнение е от значение, няма да се вслушат в нея. Загубата на брат ми е и нейна загуба, макар че тя ще проумее това едва когато види, че е свалена от власт. Тя е вдовстваща кралица, вече не е главен съветник на краля. Ще трябва да работя със сина й, но той е както неин син, така и на Едуард, и аз ще се погрижа да осъзнае авторитета ми като негов чичо. Задачата ми трябва да бъде да го взема под свой контрол, да опазя рожденото му право, да се погрижа да го поставя на трона, както искаше брат ми. Аз съм негов регент. Аз съм негов настойник. Аз съм негов чичо. Аз съм защитник на страната, а също и негов. Ще го взема под грижите си.

— Да дойда ли и аз?

Той поклаща глава.

— Не, ще потегля бързо с най-близките си приятели. Робърт Бракънбъри вече тръгна да осигури коне за нас по пътя. Чакай тук, докато уредя Елизабет Удвил и цялото проклето семейство Ривърс да се оттеглят в тих траур в замъка Уиндзор и да се махнат от пътя ни. Ще изпратя да те доведат, когато се сдобия с държавния печат и Англия бъде под мое владение — той се усмихва. — Това е моят миг на величие, както и миг на скръб. За известно време — докато момчето порасне достатъчно — ще управлявам Англия като крал. Ще приключа войните с Шотландия и ще преговарям с Франция. Ще се погрижа в цялата страна да има справедливост и постовете да се заемат от достойни мъже — мъже, които не са сродници на Ривърс. Ще отстраня Ривърс от постовете им и ще ги прогоня от големите им имоти. Ще оставя своя отпечатък върху Англия през тези години, и хората ще знаят, че съм бил добър защитник и добър брат. Ще поема грижата над малкия Едуард и ще го науча какъв велик човек беше баща му — и колко по-велик можеше да бъде, ако не беше _онази_ жена.

— Ще дойда в Лондон веднага щом пратиш да ме повикат — обещавам. — А тук ще се молим за душата на Едуард. Той беше голям грешник, но беше достоен за обич.

Ричард клати глава.

— Беше предаден от жената, която постави на най-високото място в страната — казва. — Беше оглупял от любов. Но аз ще се погрижа най-хубавите части от наследството му да бъдат предадени на сина му. Ще направя това момче истински внук на баща ми — той млъква за миг. — А колкото до _нея_, ще я изпратя обратно в селото, от което дойде — зарича се той, в миг на необичайно озлобление. — Тя ще отиде в някое абатство и ще живее в усамотение. Всички се нагледахме достатъчно на нея и на безбройните й братя и сестри. С Ривърс в Англия е свършено. Ще ги прогоня.