Върховното кралство [Рицарят]

Към края на банкета погледите на Лорн и Ирдел се срещнаха и за момент останаха приковани един в друг. Лорн прочете умора и примирение в очите на принца и разбра, че по някакъв начин той му правеше признание. Защо на него, а не на някого другиго? Всъщност Ирдел и Лорн се познаваха малко. Но може би принцът беше разбрал, че и двамата биха предпочели да вечерят малко печено, седнали на масата на стражите. Че и двамата искаха да избягат от това пиянско веселие и от тези мазни усмивки. Че и двамата изпитваха еднакво отвращение към този показен лукс. Макар че Ирдел мамеше по-добре от Лорн, те бяха единствените — като се изключи Естеверис, — които не се забавляваха и гледаха и слушаха, вместо да се смеят и приказват.

Но онова, което ги сближаваше още повече, беше това, че — всеки по свой начин — се чувстваха чужденци в този Двор. Като мълчалив наблюдател Ирдел го беше разбрал пръв, на свой ред Лорн лесно се убеди, че е така. Разбира се, Ирдел получаваше всички прояви на уважение, на които имаше право. Беше честван и ласкан. Но всичко това беше само лицемерие, само привидно. Той беше син на кралица, споменът за която кралица Селиан ненавиждаше, защото ревнуваше от любовта, която Върховният крал дълго бе изпитвал към нея. Независимо от усмивките и проявите на внимание, с които публично награждаваше Ирдел, нямаше никакво съмнение, че Селиан предпочита Алан пред него — Алан, който беше неин син. Придворните не се заблуждаваха и знаеха, че, за да се харесат на кралицата, беше по-добре да проявяват привързаност към принц Алдеран. А и кой ли не предпочиташе Алан — до такава степен в сравнение с него Ирдел изглеждаше безинтересен.

Докато Ирдел се обръщаше, за да се засмее заедно с другите на една шега, която Алан беше казал, Лорн си спомни нещо, което отец Домнис му беше казал, когато пристигнаха в Самаранд. Ставаше дума за Алан: „Някои мечтаят той да наследи трона след смъртта на Върховния крал.“ После белият свещеник беше добавил, че народът се надява на велик крал и се бои, „че Ирдел не е този крал“.

Лорн плъзна дълъг, бавен поглед през присъстващите, питайки се колцина от тях щяха да приветстват или нямаше да намерят нищо нередно в това, Алан да се възкачи на трона вместо по-големия си брат.

Погледът му се плъзна към Естеверис, който го наблюдаваше.

После се спря върху кралицата.