Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Укротяването на кралицата
Укротяването на кралицата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Укротяването на кралицата

Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:

Родена в Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След успеха на поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите и екранизацията на „Другата Болейн“ е наречена „кралица на историческия роман“.Катрин Пар, овдовявала два пъти след два брака без любов, най-сетне обича. Но мечтите ѝ за живот редом с любим човек са попарени, когато крал Хенри VIII, достатъчно възрастен да ѝ бъде баща, ѝ заповядва да се омъжи за него.Катрин е напълно наясно с опасността, пред която се изправя: предишната кралица оцелява само шестнайсет месеца, а тази преди нея — едва половин година. Но Хенри обожава новата си жена и вярата на Катрин в него се задълбочава, докато тя обединява кралската фамилия, създава си обкръжение от духовници и учени, посветили се на радикалните църковни реформи, и управлява кралството като регент.Но дали това ще се окаже достатъчно, за да я предпази от ужасната съдба на нейните предшественички? Привърженичка на реформираната църква и първата жена, която публикува свои преводи и авторски текстове на английски, Катрин се откроява като независима личност със своя собствена воля. Въпреки това тя не е в състояние да потуши жестокия религиозен конфликт в двора и страната, не може да овладее докрай безумния егоцентризъм на краля, не може и да спаси носителите на новите вярвания, когато опасният взор на Хенри се насочва към тях. Традиционалистите в църквата и съперниците ѝ в битката за власт я обвиняват в ерес и държавна измяна. Наказанието е смърт, а под заповедта стои името на самия крал…
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 193
Перейти на страницу:

— Поискали са от него да ме уличи? — хвърлям кос поглед към съпруга си, който се усмихва на танцьорите и пляска с ръце в такт с музиката, напълно сляп за моето падение и ужас. — Кралят бил ли е там? На заседанието на Тайния съвет? Чул ли е това? Лично кралят ли е поискал от тях да ме уличат като еретичка? Казал ли им е да ме намерят за виновна?

— Не, слава Богу. Не и кралят.

— Тогава кой?

— Ризли.

— Лорд-канцлерът?

Тя кимва ужасена.

— Най-висшият представител на закона в страната е наредил на сина на херцога да ви посочи като еретичка.

* * *

Отпращам проповедниците, които идват в покоите ми, и вместо това викам капеланите на краля да ни четат от Библията. Не ги каня да коментират или да водят дискусия и дамите ми не казват нищо, а слушат в почтително мълчание, сякаш никоя от нас не е способна да мисли. Дори когато четените текстове са от голям интерес за нас, нещо, което в друг случай бихме обсъждали задълбочено, а навярно дори бихме се върнали към оригиналния гръцки текст, за да направим нов превод, кимаме като монахини от католически манастир, които слушат Божиите закони и възгледите на човека, сякаш нямаме собствен ум.

Преди вечеря отиваме към параклиса, а Катрин Брандън, новата фаворитка на краля, върви до мен.

— Ваше величество, боя се, че имам лоши новини — започва тя.

— Продължавайте — казвам.

— Един лондонски книгопродавец, който от години ме снабдява с текстове, е бил арестуван по обвинение в ерес.

— Съжалявам да го чуя — казвам въздържано. — Много съжалявам, че приятелят ви е в беда — постаравам се дори да не забавя ход, докато вървим една до друга надолу по галерията към параклиса. Кимвам на група кланящи се придворни.

— Не ви моля да се застъпите за него. Предупреждавам ви — налага ѝ се да ускори крачка, за да не изостава от забързания ми ход. — Този човек, един почтен човек, е бил арестуван по заповеди на Тайния съвет. Бил е арестуван с поименна заповед. Казва се Джон Бейл. Носи ни книги от Фландрия.

Вдигам ръка.

— По-добре да не ми казвате нищо — предупреждавам.

— Той ни продаде Стария завет на френски, който вие имате — казва тя. — И Новия Завет в превода на Тиндейл. Вече са забранени.

— Не са у мен — отвръщам. — Предадох всичките си книги, и по-добре и вие да се отървете от вашите, Катрин.

Тя изглежда толкова изплашена, колкото се чувствам аз.

— Ако съпругът ми беше жив, епископ Стивън Гардинър никога не би се осмелил да арестува книготърговеца ми — казва тя.

— Знам — съгласявам се. — Кралят никога не би допуснал Чарлс Брандън да бъде разпитван от такива като Ризли.

— Кралят обичаше съпруга ми — казва тя. — Затова бях в безопасност.

Знам, че и двете се питаме дали той обича мен.

Дворецът Гринич

Лятото на 1546 г.

Дворцовите ритуали следват хода си и аз — която някога ги предвождах толкова решително, — съм впримчена в тях, изпълнявайки обичайните си задължения, подобно на кон с капаци, който може да тича само покрай парапета на манежа, сляпа за света извън тесния ми, изпълнен с боязън кръгозор. Местим се в Гринич заради удоволствието от градините през лятото, но кралят почти не излиза от покоите си. Розите разцъфват в беседките, а той не усеща уханието им, натежало във вечерния въздух. Придворните флиртуват и играят, и се състезават в различни игри, но той не реве гръмки съвети, нито връчва награди. Има разходки с лодка и риболов, езда, надбягване и танци. Длъжна съм да се появявам на всяко забавление, да се усмихвам на всеки победител и да поддържам обичайния живот на двора, за да тече в определеното си русло. Но същевременно зная как хората шушукат, че кралят е болен и не ме иска до себе си. Че е старец, който се бори с болестта и болките, а всеки може да види как младата му съпруга гледа тенис или стрелба с лък, или се разхожда с лодка по реката.

Моят лекар идва да ме види, докато гледам птиците си. Две двойки канарчета са излюпили яйца и в едната клетка има подредени в редица възхитителни пиленца, които отварят едновременно човчици и разперват късите си, пухкави бледи крилца.

— Няма ми нищо — казвам раздразнено. — Не съм ви викала. Напълно здрава съм. Сигурно са ви видели да идвате тук: моля ви, погрижете се да кажете на всички, че съм съвсем добре и че не съм пращала да ви викат.

— Зная, че не сте, ваше величество — казва смирено доктор Робърт Хюик. — Аз имам нужда да се видя с вас. Виждам, че сте в разцвета на здравето и красотата си.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)