Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Казваш, че трябва да се оженя за нея?
Невиждащо обръщам един лист.
— Да. Какво оправдание може да имаш, за да откажеш? Тя е млада и красива, вероятно плодовита. Богата е и произхожда от видно семейство. Един съюз с тях би се отразил добре на семейството ви. Брат ти би искал това от теб. Как да откажеш?
— Не мога — казва той. — Но какво ще стане, ако ти се освободиш? А тогава аз съм женен?
— Ще ти стана любовница — обещавам без миг колебание. Запазвам спокойно изражение, сякаш съм дълбоко заинтересувана от книгата, която протяга към мен. — Ако съм свободна, а ти си женен, ще стана твоя греховна и разпътна любовница. Дори това да коства душата ми, ще го направя.
Той въздъхва.
— Бога ми, Кат, така копнея за теб.
Безмълвно прелистваме страниците няколко минути, после той казва:
— А ако съм женен и щастлив, ако тя очаква дете и после ме дари със син и наследник, и нейното момче приеме името ми, ако аз го обичам и съм ѝ благодарен, ще можеш ли да ми простиш? Ще бъдеш ли моя любовница тогава?
Дори не ме наранява с тази картина, най-ужасната, която би могъл да нарисува. Подготвена съм за нея. Затварям книгата и му я връщам.
— Вече сме отвъд това — казвам му. — Вече сме отвъд ревността и желанието да се притежаваме взаимно. Сякаш потънахме заедно с „Мери Роуз“: вече сме отвъд взаимната омраза или взаимното опрощаване, и дори отвъд надеждата. Единственото, което можем да направим сега, е да се опитаме да се крепим на повърхността.
— Те бяха хванати в капан — отбелязва той. — Моряците бяха хванати в капан от мрежите, които бяха опънати над палубите, за да попречат на нападателите да се качат. Трябваше да се гмурнат от кораба, когато той пое към дъното, и да плуват към брега, но бяха впримчени в собствения си гроб и се удавиха.
Обръщам глава и примигвам, за да прогоня сълзите.
— Същото е и с нас — казвам. — Плувай, ако можеш.
Разбира се, семейство Хауард, винаги бързащи да се възползват от всяка благоприятна възможност, са държали в покоите си Мери Хауард, готова за продан, и са посетили краля още преди вечерята да бъде поднесена, за да поискат позволението му Томас Сиймор и Мери Хауард да се оженят. Кралят ги е приел в личния си кабинет, където вечерял с няколко лордове, и се съгласил с подновеното предложение. Докато аз съм вечеряла пред двора в голямата зала, изпълнявайки дълга си като кралица, те — семейство Сиймор и семейство Хауард — са се споразумявали с краля женитбата да се осъществи. Когато казах на Томас, че сме хванати в капан като неговите давещи се моряци, кралят е пиел за здравето на младата двойка.
Ан Сиймор донася клюката в покоите на дамите. Нейният съпруг е отбелязал задоволството на краля, че двата видни благороднически рода на Англия ще се сплотят в брачен съюз и че снаха му ще се омъжи повторно.
— Знаехте ли, ваше величество? — пита ме любопитно Ан Сиймор. — Негово величество говорил ли е с вас?
— Не — казвам. — Сега чух за това за първи път.
Ан не може да скрие удоволствието си, че е научила тази новина преди мен, и трябва да ѝ позволя този малък триумф.
— Толкова по-добре — казва ми Нан, докато влизаме в спалнята ми преди вечерните молитви.
— Кое е толкова по-добре? — питам троснато, докато сядам пред огледалото и поглеждам бледото си лице.
— Толкова по-добре, че ще махнем Мери Хауард от пътя си. Кралят винаги я е харесвал, а това семейство е движено само от амбиция и няма никакви скрупули.
— Тя е вдовицата на покойния незаконен син на краля — казвам с престорено търпение. — Едва ли е вероятно да представлява изкушение за краля.
— Тя е красиво момиче, а онези Хауард биха му предложили и собствената си баба, ако това е угодно на целите им — казва Нан, без да обръща внимание на раздразнението ми. — Ако ги беше видяла с Ан Болейн, ако ги беше видяла с всички други красавици от рода Хауард — защото Кити Хауард беше само една от многото — щеше да се радваш да видиш Мери Хауард благополучно задомена.
— О, радвам се, и още как — казвам студено.
Нан чака, докато камериерката прибира ръкавите ми от златен брокат в ароматизираната ракла под прозореца.
— И не възразяваш заради него? — пита много тихо.
— Ни най-малко — изричам ясно. — Ни най-малко.
Томас напуска двора, без да разговаря отново с мен, и аз не знам дали заминава направо за Портсмут, или се отбива в Съфолк да започне приготовления за сватбата във Фрамлингам. Чакам някой да ми каже, че Томас Сиймор си е хванал богата наследница и е направил услуга на каузата на реформата, като е сключил съюз между семействата Сиймор и Хауард, който ще осигури по-голяма безопасност на всички ни в двора; откъсването на семейство Хауард от съюза им със Стивън Гардинър означава отслабване на влиянието му. Чакам Ан Сиймор да се похвали, че женитбата се е състояла и Том Сиймор е встъпил в законен брак. Но тя не казва нищо, а аз не мога да попитам. Толкова се ужасявам да чуя, че се е оженил, че не питам.